Тес Геритсън - Чиракът

Тогава на телевизионния екран се появява нова картина и мислите ми за говорителката се изпаряват. Някакъв репортер стои пред дома на д-р Ричард Йегър в Нютън. С мрачен глас съобщава, че два дни след убийството на лекаря и отвличането на съпругата му, не е арестуван никой. Вече съм запознат със случая на д-р Йегър и неговата съпруга. Сега се привеждам напред, взирайки се напрегнато в екрана, целият в очакване.

Най-сетне я виждам.

Камерата се приближава към къщата и я хваща в близък план, точно като излиза пред главния вход. Веднага зад нея се появява набит мъж. Двамата разговарят в предния двор, без да си дават сметка, че в този момент операторът ги снима в близък план. Чертите на лицето на мъжа изглеждат груби и непривлекателни с увисналите бузи и оскъдните косми, сресани назад върху голия скалп. До него тя изглежда дребна и ефирна. Мина доста време откакто я видях за последен път и ми се струва много променена. О, косата й е все така неуправляема грива от черни къдрици и е облякла поредния си морскосин костюм с панталони, с увиснало като торба на раменете й сако, с неподходяща за дребната й фигура кройка. Но лицето й е различно. Някога беше с четвъртити челюсти и уверено, не особено красиво, но въпреки това впечатляващо заради яростната интелигентност в очите й. Сега изглежда уморено и смутено. Отслабнала е. Виждам нови сенки по лицето й в падините под скулите й.

Внезапно тя забелязва телевизионната камера и поглежда към нея, поглежда право към мен, очите й като че ли ме виждат, като че ли дори аз я виждам, като че ли стои пред мен в плът и кръв. Двамата имаме обща история, съвместно преживяване, толкова интимно, че ни свързва завинаги като влюбени.

Ставам от дивана и се приближавам до телевизора. Притискам длан в екрана. Не слушам коментара на репортера; фокусирам се единствено в лицето й. Моята малка Джейни. Дланите създават ли ти все още проблем? Все още ли ги разтриваш, както правеше в съдебната зала, все едно те притеснява забита в тях треска? Мислиш ли за белезите така, както мисля аз, като за подарък от любов? Малък спомен за милите ми чувства към теб?

— Разкарай се от телевизора! — изкрещява някой. — Нищо не виждаме!

Не помръдвам. Продължавам да стоя пред екрана, докосвайки лицето й, припомняйки си как тъмните й като въглени очи веднъж ме бяха погледнали покорно. Припомняйки си гладкостта на кожата й. Съвършена кожа, недокосната от четка за грим.

— Мръдни, простако!

Внезапно тя изчезва от екрана. Появява се отново говорителката в нефритенозелено сако. Само преди минута бях готов да се задоволя с тази наконтена манекенка във фантазиите си. Сега тя ми се струва безвкусна, просто поредното красиво лице, поредната тънка шия. Беше достатъчен само един поглед към Джейн Ризоли, за да си припомня коя е истински ценната плячка.

Връщам се на дивана, откъдето гледам рекламата на „Лексус“. Но в действителност вече не следя телевизионните новини, а си припомням какво е да се разхождаш на свобода. Да вървиш из градските улици, да вдъхваш миризмата на жените, с които се разминаваш. Не създадените от химици парфюми в шишенца, а реалния аромат на женската пот или на загрятата от слънцето женска коса. В летни дни имах навика да се присъединявам към тълпата пешеходци, очакващи зелената светлина на светофара. В тъпканицата на многолюдния уличен ъгъл кой би забелязал, че някой се е надвесил, за да помирише косата ти? Коя жена би забелязала, че мъжът зад нея се взира във врата й, концентрирайки се върху пулсиращите местенца, защото знае, че там кожата мирише най-сладко?

Но те не забелязват. Светлината на светофара става зелена. Тълпата тръгва. И заедно с нея тръгва и жената, без да разбере, без да подозира, че ловецът е уловил миризмата й.

— Сгъването на нощницата не означава непременно, че става въпрос за имитатор — каза д-р Лорънс Цукер. — Това е просто демонстрация, че контролира положението. Убиецът парадира с господството си над жертвите. На мястото на престъплението.

— Така правеше и Уорън Хойт — каза Ризоли.

— Както и други убийци. Не е уникална черта за Хирургът.

Д-р Цукер я наблюдаваше със странен, почти хищен блясък в очите. Той беше специалист по криминална психология в Североизточния университет и бостънската полиция често го използваше като консултант. Беше работил с отдел „Убийства“ при разследването на Хирургът преди една година и съставеният от него криминален профил на неизвестния извършител се бе оказал зловещо точен. Понякога Джейн се питаше дали самият Цукер е нормален. Само човек, отблизо запознат с владенията на злото, би могъл да проникне толкова дълбоко в съзнанието на личност като Уорън Хойт. Никога не се беше чувствала комфортно в присъствието на този мъж, чийто потаен, шепнещ глас я караше да се чувства уязвима. Но той беше един от малкото, които разбираха напълно Хойт; може би щеше да разбере и неговия имитатор.