Тес Геритсън - Чиракът

— Шпатулка? — намеси се Йошима.

— Благодаря. — Айлс пое инструмента и внимателно пъхна закръгления му дървен край в раната, като си мърмореше под носа: — Кажи а-а…

— Какво има, по дяволите? — възкликна Корсак.

— Измервам дълбочината на раната. Почти пет сантиметра.

Сега Айлс се надвеси с лупа над раната и се взря в червения прорез.

— Лявата сънна артерия и лявата югуларна артерия, и двете са срязани. Трахеята също е срязана. Нивото на проникване в трахеята, непосредствено под щитовидната жлеза ме навежда на мисълта, че вратът първо е бил изпънат, преди да се направи разрезът. — Тя вдигна поглед към двамата детективи. — Вашият незнаен извършител е дръпнал главата на жертвата назад и тогава е направил съвсем умишлен разрез.

— Екзекуция — додаде Корсак.

Ризоли си спомни как краймскоупът бе уловил сиянието на космите, полепнали по опръсканата с кръв стена. Космите на д-р Йегър, откъснати от скалпа му, докато острието е срязвало кожата.

— Какво е острието? — попита тя.

Айлс не отговори веднага. Вместо това се обърна към Йошима и заяви:

— Тиксо.

— Вече съм наредил няколко парчета.

— Аз ще уточнявам къде, а ти ще поставяш тиксото.

Корсак се изсмя стреснато, като разбра какво смятаха да направят.

— Ще го връзвате отново?

Айлс го изгледа сухо и същевременно — леко развеселено.

— Ти лепило ли предпочиташ да използваме?

— Това трябва да задържи назад главата му или нещо друго?

— Хайде, детективе. Скочът не би задържал дори вашата глава на място. — Погледна през лупата и кимна. — Така е добре, Йошима. Сега вече го виждам.

— Какво виждаш? — попита Корсак.

— Чудесата на тиксото. Детектив Ризоли, попитахте ме какво острие е използвал.

— Моля ви, кажете, че не е скалпел.

— Не, не е скалпел. Погледнете.

Джейн се приближи до лупата и надникна към раната. Срязаните краища бяха събрани с помощта на прозрачния скоч и сега можеше да се види по-ясно какво е било напречното сечение на оръжието. В единия край се виждаха успоредни бразди.

— Назъбено острие — промълви тя.

— На пръв поглед изглежда така.

Ризоли вдигна очи и срещна безмълвното предизвикателство в погледа на лекарката.

— Но не е?

— Самото режещо острие не е назъбено, защото другият край на разреза е абсолютно гладък. И забелязвате ли как тези успоредни драскотини се виждат само на около една трета от разреза? Не на цялата му дължина. Тези набраздени следи са направени при изваждането на острието. Убиецът започва разреза под лявата челюст и срязва към предната част на гърлото, завършвайки разреза точно в другия край на трахеалния пръстен. Неравностите се появяват, след като завършва рязането и леко извива острието, докато го вади.

— И какво тогава е причинило следите от бразди?

— Не режещия ръб. Това оръжие е имало бразди на задния ръб, те правят успоредните драскотини при измъкването на оръжието. — Айлс погледна събеседницата си. — Нож тип „Рамбо“ или оръжие за оцеляване. Нещо, което би използвал един ловец.

Ловец. Джейн погледна мускулестите рамене на Ричард Йегър и си помисли: „Това не е човек, който кротко би приел ролята на плячка“.

— Добре, нека изясним нещо — намеси се Корсак. — Тази жертва, д-р Културист, гледа как нашият извършител измъква голям, шибан нож тип „Рамбо“. И просто седи и го оставя да му пререже гърлото?

— Китките и глезените му са били вързани — отвърна Айлс.

— Не ми пука, дори да е бил целият овързан като Тутанкамон. Всеки мъж, в чиито вени тече червена кръв, би се извивал и съпротивлявал с всички сили.

— Той е прав — потвърди Ризоли. — Дори да си с вързани китки и глезени, пак можеш да риташ. Можеш дори да удариш с глава. Но той просто си е седял така, опрян в стената.

Д-р Айлс изправи гръб. Известно време не каза нищо, просто стоеше с царствен вид, сякаш лекарската й престилка беше жреческа одежда. Погледна към Йошима.

— Подай ми една мокра кърпа. Насочи онази светлина насам. Нека го избършем истински и да прегледаме кожата. Сантиметър по сантиметър.

— Какво търсим? — попита Корсак.

— Ще ви кажа, като го видя.

Малко по-късно, когато повдигна лявата ръка, Айлс забеляза следите отстрани на гръдния кош. Под лещата се виждаха две бледочервени подутини. Лекарката прокара скрития си в ръкавицата пръст по кожата.

— Белег от удар — заяви тя. — Това е тройна реакция на Люис.

— Люис какво? — попита Джейн.

— Тройна реакция на Люис. Характерна реакция на кожата. Първо виждаме еритема — червени петна — и после подуване, причинено от разширяване на кожни артериоли. И най-накрая, в третия стадий, се появяват изпъкналите белези в резултат на увеличената васкуларна пропускливост.