Тес Геритсън - Чиракът

— Стъклото не плува на повърхността — поясни Мик.

— О, добре де. Инженерът си ти. Та коя е галената форма на Мик , между другото? Мики?

— Да се заемаме с дивана — прекъсна го Ризоли.

Мик пренасочи лещите. Материята на дивана също флуоресцираше под UV светлина, но по-меко, като сняг на лунна светлина. Той бавно сканира контурите, после възглавниците, но не улови подозрителни петна, само няколко дълги косъма и частици прах.

— Тези хора са били наистина чисти — заяви той. — Няма петна, няма дори много прах. Обзалагам се, че този диван е съвсем нов.

Детективът изпъшка.

— Трябва да е хубаво да можеш да го направиш. Последният нов диван, който съм купувал, беше като се ожених.

— Добре, там има друга непроверена част от пода. Да отидем натам.

Ризоли усети, че Корсак се блъсна в нея, и усети киселата миризма на потта му. Той дишаше шумно, сякаш имаше проблеми със синусите, а тъмнината като че ли засилваше подсмърчането. Тя понечи да направи крачка встрани и удари силно пищяла си в масичката за кафе.

— По дяволите!

— Хей, внимавай къде вървиш — обади се Корсак.

Джейн сдържа думите, които напираха да изскочат от устата й; положението в тази стая и без това бе достатъчно напрегнато. Наведе се, за да си разтрие крака. От мрака и от рязката смяна на позицията й се зави свят и тя загуби ориентация. Наложи се да клекне, за да не изгуби равновесие. Стоя няколко секунди така клекнала в мрака, с надеждата колегата й да не се спъне в нея, тъй като беше достатъчно тежък, за да я смаже. Чуваше двамата мъже, които се движеха на около два метра от нея.

— Кабелът се заплете — рече Мик.

Светлината на краймскоупа внезапно се насочи към Ризоли, когато той се обърна, за да освободи захранващия кабел.

Лъчът падна върху килима, точно срещу мястото, където бе коленичила Джейн. Тя се взря. На светлия фон на флуоресциращите влакна на килима се открояваше неравно тъмно петно, по-малко от петцентова монета.

— Мик — каза тя.

— Можеш ли да повдигнеш крака на масичката за кафе? Мисля, че кабелът се е оплел около него.

— Мик.

— Какво?

— Донеси тук краймскоупа. Фокусирай се върху килима. Точно там, където съм аз.

Мик се приближи към нея. Корсак направи същото; чуваше приближаването на тежкото му дишане.

— Насочи го към дланта ми — додаде тя. — Пръстът ми е близо до мястото.

Синкавата светлина внезапно заля килима и ръката й се превърна в черен силует на флуоресциращия фон.

— Ето — каза Джейн. — Какво е това?

Мик коленичи до нея.

— Някакво петно. Би трябвало да му направя снимка.

— Но петното е тъмно — обади се Корсак. — Мислех, че търсим нещо, което флуоресцира.

— Когато фонът е силно флуоресциращ, като влакната на този килим, телесните течности може да изглеждат тъмни, защото не флуоресцират толкова ярко. Това петно може да бъде всичко. Лабораторията ще каже какво е.

— И сега какво? Да не би да отрежем парче от този хубав килим, само защото сме открили старо петно от кафе или нещо от този род?

Мик не отговори веднага.

— Може да опитаме един друг номер.

— Какъв?

— Ще променя дължината на вълната на краймскоупа. Ще избера UV светлина с къса дължина на вълната.

— И какво ще постигнем така?

— Ще бъде супер, ако стане.

Мик нагласи новата настройка, после насочи светлината към частта от килима, където бяха открили тъмното петно.

— Гледайте — каза той и изключи захранването на краймскоупа.

В дневната стана тъмно като в рог. Единственото светло нещо беше яркото петно, блестящо в краката им.

— Какво е това , по дяволите? — попита Корсак.

Ризоли имаше чувството, че халюцинира. Взираше се в призрачния образ, който като че ли гореше със зелен огън. Но още докато го гледаше, той започна да избледнява. Секунди по-късно потънаха в пълен мрак.

— Фосфоресциране — поясни Мик. — Фосфоресциране след прекратяване облъчването с UV светлина. Става, когато UV светлината възбуди електрони в някои вещества. На електроните им е нужно мъничко допълнително време, за да се върнат в основното си енергийно състояние. И междувременно изпускат фотони светлина. Именно на това станахме свидетели. Тук имаме петно, което флуоресцира в яркозелено след облъчване с UV светлина с къса дължина на вълната. Това е изключително показателно.

Изправи се и включи осветлението в стаята.

На внезапно облялата го светлина килимът, който бяха съзерцавали като омагьосани, им се стори безкрайно обикновен. Но сега Джейн не беше в състояние да го погледне, без да изпита погнуса, защото знаеше какво се бе случило тук; доказателството за изпитанието на Гейл Йегър все още се пазеше от тези бежови влакна.