Тес Геритсън - Чиракът

Отвън студентите на поляната събираха съдържанието на раниците си, изтърсваха полепналата по дрехите си трева. Следобедното слънце къпеше всичко в златисто. „А какво ще донесе по-нататък денят на тези студенти?“ — запита се Ризоли. Може би вечер на свободни занимания и разговори, пица и бира. И здрав сън, без кошмари. Сънят на невинните.

Нещо, което никога вече няма да ми се случи.

Мобилният й телефон изчурулика.

— Извинете — каза тя и отвори.

Обаждаше се Ерин Волчко, от лабораторията за косми, влакна и друг дребен доказателствен материал.

— Изследвах парчетата скоч, взети от тялото на д-р Йегър — обяви Ерин. — Вече изпратих доклада по факс до детектив Корсак. Но знаех, че и ти ще искаш да се запознаеш с фактите.

— С какво разполагаме?

— Няколко къси кафяви косъма са залепнали за тиксото. Косми от крайника, отскубнати от жертвата при отлепването на лентата.

— Влакна?

— И влакна. Но интересното следва. На парчето, отлепено от глезените на жертвата, намерихме само един тъмнокафяв косъм, дълъг двайсет и един сантиметра.

— Съпругата му е блондинка.

— Знам. Точно това прави толкова интересен въпросния косъм.

„Извършителят — помисли си Ризоли. — От нашия убиец е.“ И попита:

— Има ли епителни клетки?

— Да.

— Значи бихме могли да получим ДНК от този косъм. Ако съответства на спермата…

— Няма да й съответства.

— Откъде знаеш?

— Защото няма как косъмът да е от убиеца. — Ерин направи пауза. — Освен ако не е зомби.

За детективите от отдел „Убийства“ на бостънската полиция посещението в криминалната лаборатория беше равносилно на преминаването по приятно окъпания в слънчева светлина коридор, водещ до южното крило на „Шрьодер плаза“ 6 6 Бостънската полиция се помещава в сграда на „Шрьодер плаза“ №1. — Бел.ред. . Ризоли го беше изминавала безброй пъти, докато погледът й често се бе отклонявал към прозорците, от които се разкриваше гледка към размирния квартал „Роксбъри“, където магазините вечер се барикадираха с решетки и катинари, а всяка паркирана кола беше екипирана с приспособление за заключване на волана. Но днес бе потънала в търсенето на отговори и дори не погледна встрани, а се насочи по права линия към Стая С269, лабораторията за косми, влакна и друг дребен доказателствен материал.

В това помещение без прозорци, натъпкано с микроскопи и призменогазови хроматографи, царуваше криминалистката Ерин Волчко. Изолирана от дневната светлина и гледки, тя фокусираше зрението си към света под микроскопските си лещи и имаше присвития поглед, леко примижалите очи на човек, който се е взирал прекалено дълго през оптически уред. Щом Джейн влезе в стаята, Ерин се завъртя и застана с лице срещу нея.

— Току-що го поставих под микроскопа заради теб. Хвърли един поглед.

Ризоли седна и се взря в отвора на микроскопа. Видя разположен хоризонтално по дължината на зрителното поле косъм.

— Това е дългият кафяв косъм, който взех от тиксото, стягало глезените на д-р Йегър — поясни Ерин. — Той е единственият такъв косъм, който намерих, залепен за него. Другите бяха къси косми от крайниците на жертвата, плюс един от главата й, на скоч лентата от устата му. Но този дълъг косъм е самотен. И доста озадачаващ. Не съвпада с космите нито от главата на жертвата, нито на съпругата му, които взехме от четката й за коса.

Ризоли местеше видимия участък, оглеждайки косъма.

— Със сигурност ли е човешки?

— Да, човешки е.

— Защо тогава да не може да е на нашия извършител?

— Огледай го хубаво. Кажи ми какво виждаш.

Джейн направи пауза, опитвайки да си спомни всичко, което беше научила за изследването на косми в криминалистиката. Знаеше, че Ерин имаше основателна причина да я превежда така систематично през процеса; дочуваше тихата възбуда в гласа й.

— Този косъм е къдрав, градусът на извивката е около 0,1–0,2. А ти каза, че дължината на косъма била двайсет и един сантиметра.

— Дължина, характерна за женските прически — додаде лабораторната специалистка. — Но доста дълъг за мъж.

— Дължината ли те притеснява?

— Не. Дължината не ни казва какъв е полът.

— В такъв случай върху какво се очаква от мен да се фокусирам?

— Проксималният 7 7 Проксимален — разположен близо до средата на тялото. — Бел.ред. край на косъма. Корена. Забелязваш ли нещо странно?

— Краят откъм корена изглежда малко назъбен. Като четка.

— Точно тази дума бих използвала и аз. Наричаме го „четковиден коренов край“. Колекция от кортикални влакънца. Чрез изследване на корена може да се определи в кой стадий от растежа е косъмът. Искаш ли да опиташ да отгатнеш?