Мери Кларк - Бягство

— Може ли аз да ти окажа тази чест? — попита той. — Виното сигурно е в хладилника.

Кухничката на малкия апартамент се състоеше от малка печка с фурна, миниатюрна мивка и хладилник-барче.

Том повдигна вежди.

— Да запаля ли камината в големия салон?

— Много мило от твоя страна. Аз ще изчакам на верандата.

Лейси отвори шкафа и изсипа малко кашу в една паничка.

Само преди две минути бях готова да падна от изтощение, каза си тя, а ето, че вече си разменяме шегички. Причината за тази драстична промяна явно се дължи на Том.

Тя седна в единия край на канапето. Той се настани на стола и протегна дългите си крака. Вдигна чаша за наздравица:

— Много ми е приятно с теб, Алис.

Изражението му беше напълно сериозно.

— Трябва да ти задам един въпрос и ще те помоля да ми отговориш честно. Има ли друг мъж в живота ти?

Да, има, мислено отвърна Лейси, само че не е онова, което си мислиш. Мъжът в живота ми е убиец, който може би е по петите ми в момента.

— Има ли някой, Алис? — настоя Том.

Лейси се загледа в Том.

Бих могла да се влюбя в теб, каза си тя. Може би дори вече съм влюбена. Тя си спомни свистенето на куршуми край главата й, кръвта, която шуртеше от рамото на Бони… Не, не мога да поема този риск. Аз съм обречена. Ако Колдуел или както там му е истинското име, научи къде съм, ще дойде да ме търси. Не мога да изложа Том на такава опасност.

— Да, боя се, че има друг в живота ми — отвърна тя, напрягайки всички сили, за да не позволи на гласа си да затрепери.

Десет минути по-късно той си отиде.

Рик Паркър беше водил вече поне десетина клиенти да оглеждат апартамента на Уеъринг. На няколко пъти му се струваше, че сделката ей сега ще стане, но всеки път купувачът се отказваше в последния момент. Сега му се отваряше нова добра възможност — Шърли Форбс, разведена дама към петдесетте. Три пъти я беше водил да оглежда жилището и сега се бяха уговорили да я заведе отново в десет и половина.

Сутринта, едва влязал в офиса, телефонът му иззвъня. Обаждаше се инспектор Ед Слоун.

— Рик, не сме се виждали от две седмици — каза той. — Я ела да си поговорим днес. Искам да проверя дали паметта ти се е освежила.

— Нямам какво повече да си спомням — сопнато отвърна Рик.

— О, имаш, имаш. В дванайсет да си тук.

Рик подскочи, когато Слоун хлопна слушалката. Той се отпусна тежко на стола и се зае да търка челото си, което бързо се покри с ледена пот. Главата му туптеше страшно, имаше чувството, че черепът му ще се взриви.

Прекалявам с пиенето, каза си той. Трябва да намаля малко.

Снощи беше обиколил любимите си барове. Дали не се е случило нещо, зачуди се той. Смътно си спомняше, че завърши вечерта с последна чаша в заведението на Ланди. Искаше да види портретите на Хедър по стените.

Забравих, че са ги махнали, каза си той. Да не би пък там да съм направил някоя глупост? Да не би да съм отворил дума пред Джими за рисунките? Дали не съм се изпуснал да кажа нещо за Хедър?

Последното нещо, което му се искаше да направи тази сутрин преди разговора с инспектор Слоун, беше да ходи в апартамента на Хедър, но нямаше как да отложи срещата. Шърли Форбс му беше казала специално, че ще дойде направо след посещение при лекаря си. Знаеше, че баща му ще побеснее, ако разбере, че е оставил сделката да му се изплъзне от ръцете.

— Рик.

Вдигна глава и видя Р. Дж. Паркър старши да стои надвесен над бюрото и да го гледа намръщено.

— Снощи вечерях в ресторанта на Ланди — каза баща му. — Джими иска апартаментът да се продаде. Казах му, че тази сутрин ще водиш клиент, който много се интересува от него. Джими сподели, че може да смъкне сто хиляди от исканите шестстотин, само да се отърве от жилището.

— Тъкмо отивам да се срещна с госпожа Форбс, татко — отвърна Рик.

Мили Боже, каза си той на ум, Р. Дж. е бил снощи у Ланди. Като нищо можех да налетя на него!

Само при мисълта за възможната среща болезненото туптене в главата му се усили.

— Рик — продължаваше баща му, — едва ли има нужда да ти напомням, че колкото по-скоро се отървеш от този имот, токова по-малък е шансът Джими да разбере…

— Да, татко, знам — Рик избута стола си назад. — Трябва да вървя.

— Много съжалявам. Точно такова жилище ми трябва, но съм сигурна, че тук никога няма да съм спокойна. Постоянно ще ме преследва мисълта за смъртта на онази нещастна жена, притисната като в капан от убиеца напълно беззащитна.

Шърли Форбс оповести решението си, докато двамата с Рик стояха в спалнята, където Изабел Уеъринг беше намерила смъртта си. Нищо в жилището не беше разместено. Форбс се огледа из стаята.