Мери Кларк - Бягство

Предадох дневника на полицията в деня след убийството на Изабел, размишляваше междувременно Лейси. Още тогава им казах, че съм дала копие от дневника на Джими Ланди, както бях обещала. Дали съм казала, че Изабел ме помоли да го прочета? Дали съм споменавала, че съм го преглеждала? Тя потърка чело с ръка, напрягайки всички сили да си спомни.

Дано не ме попитат кой точно ме е завел на гости, каза си тя. Няма начин да не се сетят, че името на Том Линч го има в дневника. Няма да им отнеме много време да загреят, че всичко това не е било случайно.

— Дайте да обобщим нещата — намеси се пак Болдуин. — Значи твърдите, че човекът, видял Рик Паркър в Стоу, се казва Бил Мерил и работи в инвестиционна банка „Чейс“?

— Да.

— И цялата тази информация ви е била предадена неволно по време на случаен разговор с Кейт Ноулс?

Търпението на Лейси се изчерпа.

— Господин Болдуин, за да ви осигуря всичката тази информация, се наложи да злоупотребя с доверието на една много симпатична и талантлива актриса, която бих предпочела да ми бъде приятелка. Наложи ми се да я лъжа, както лъжа всички хора, с които се срещам в Минеаполис, с изключение на Джордж Свенсън, разбира се. В мой интерес е да събера цялата информация, която би могла да доведе до връщането ми към нормален живот на пълноценно човешко същество. На ваше място бих била по-загрижена да проуча връзката на Рик Паркър с Хедър Ланди, вместо да се държа така, сякаш съм си измислила всичко това.

— Не съм казвал нищо подобно, госпожице Фаръл. Незабавно ще проучим тази информация. Трябва обаче да признаете, че не всеки от свидетелите по програмата за защита се натъкват случайно на приятелките на същата мъртва жена, убийството на чиято майка е станало причина за включването им в програмата.

— Не са много и майките, които биват убити, защото се съмняват в случайната смърт на дъщеря си.

— Ще проверим случая, госпожице Фаръл. Сигурен съм, че вече са ви предали, но понеже е много важно, ще ви го кажа и аз. Настоявам да сте изключително внимателна и да не се отпускате и за миг. Казахте, че сте се запознали с нови хора — това е чудесно, но внимавайте какво говорите пред тях. И по всяко време, винаги, внимавайте. Дори един единствен човек да знае къде се намирате, ще трябва да ви преместим на ново място.

— Не се тревожете за мен, господин Болдуин — отвърна Лейси и сърцето й отново се сви, като се сети, че е казала на майка си за Минеаполис.

Когато затвори телефона и тръгна да излиза от стаята, Лейси се чувстваше така, сякаш носеше на плещите си цялата вселена. Болдуин практически не беше обърнал никакво внимание на думите й. Изглежда въобще не придаваше значение на връзката, която Рик Паркър може би е имал с Хедър Ланди.

Лейси нямаше откъде да знае, че в мига, в който остави слушалката, федералният прокурор Гари Болдуин се обърна към сътрудниците си, които също бяха слушали телефонния разговор.

— Най-после някакъв пробив! Паркър явно е вътре в играта.

След кратка пауза той добави:

— А Лейси Фаръл явно знае повече отколкото ни казва.

Изглежда не съм бил прав за Алис, мислеше си Том Линч, докато си вземаше душ на излизане от спортната зала „Туин ситис“. Може би се е засегнала от това, че я изоставих на онова парти. Вече втори ден не идва в залата.

И по телефона не се обади.

От друга страна, Кейт му се обади да каже, че е обядвала с Алис, която й се обадила да я покани. Значи поддържаше връзка с поне един член на семейството, каза си той.

Да, но защо не ми се обади, пък ако ще да каже само, че не може, или може би не се беше прибрала навреме, за да му се обади за вечеря?

Той излезе от душа и се изтри енергично с кърпата. От друга страна, Кейт беше споменала, че Алис е започнала работа. Може би затова е всичко това, реши той. А може би в цялата работа имаше и друг мъж? А може би беше болна?

Том знаеше, че Рут Уилкокс обикновено знае всичко и преди да излезе се спря на гишето при нея.

— Алис Карол и днес не се появи — опита се да каже небрежно той. — Да не би да идва вече по друго време?

Забеляза искрицата на любопитство в очите на Рут.

— Всъщност, тъкмо се готвех да й се обадя, за да я питам дали не й се е случило нещо — отвърна тя. — Беше толкова редовна, две седмици идваше всеки ден. Чудя се какво ли е станало?

Рут се усмихна лукаво.

— Защо пък да не й се обадя още сега? Ако се свържа, да й кажа ли, че си питал за нея и да ти я предам?

О, не! Сега цялата зала ще разбере, че между мен и Алис има нещо, печално отбеляза Том. Е, ти сам започна, напомни си той.