Агата Кристи - Смърт в Лимсток

Колата дойде, бе широка и бърза, но въпреки това пристигнахме в Лимсток много късно.

— Сигурно те търсят навсякъде?

Но Меган не бе ни най-малко притеснена.

— О, не мисля така. Аз много често не се прибирам за обяд.

— Но, мило момиче, ти не си изтървала само обяда — нямало те е за чая и за вечерята.

Въпреки всичко, изглежда, този ден минаваше под щастливата звезда на Меган. Къщата бе тъмна и тиха. Следвайки съвета, заобиколихме и хвърлихме камъчета по прозореца на готвачката Роуз.

След десетина опита готвачката се появи на прозореца и с възклицания и упреци слезе да ни отвори.

— Хубава работа, а аз казах, че си в леглото. Господарят и госпожица Холанд (тук в гласа й се почувства раздразнение) вечеряха рано и отидоха на разходка с кола. Аз наглеждах момчетата. Когато се качих горе, за да успокоя Колин, чух шум и помислих, че си ти, но като слязох долу, не те видях и реших, че вече си легнала да спиш. Това и казах на господаря, когато попита за теб, след като се върнаха.

Сложих край на разговора, като заявих, че Меган трябва да си ляга.

— Лека нощ — пожела ми тя — и ужасно благодаря. Това бе най-хубавият ден в живота ми.

Прибрах се в приповдигнато настроение. Дадох щедър бакшиш на шофьора и му предложих да преспи у дома, но той предпочиташе да шофира през нощта и веднага си тръгна.

По време на краткия ни разговор входната врата се открехна, а веднага щом останах сам, се отвори широко и Джоана застана на прага.

— А, ето те най-сетне и теб.

— Тук съм. Тревожи ли се за мен? — попитах, докато влизахме в къщата.

Джоана отиде в трапезарията и аз я последвах. Тя си направи кафе, а аз си налях малко уиски и го разредих със сода.

— Защо да се тревожа? — попита Джоана. — Мислех, че си решил да останеш да се забавляваш една вечер в града.

— Наистина се забавлявах, но не както ти мислиш.

Започнах да се смея с глас. Тя ме попита дали не съм попрекалил с пиенето и тогава й разказах всичко.

— Но, Джери, ти си полудял!

— Аз съм на същото мнение.

— Но, скъпи, не може да правиш такива неща — не и в село като това. Утре цял Лимсток ще говори за подвизите ти.

— Предполагам. Но всъщност Меган е само едно дете.

— Какво дете, тя е на двайсет години. Не можеш да заведеш момиче на двайсет години в Лондон и да му купуваш дрехи, без да стане ужасен скандал. Боже Господи! Джери, може дори да се наложи да се ожениш за нея.

Сестра ми беше напълно сериозна, но в очите и на устните й напираше смях. В този момент взех едно много важно решение.

— По дяволите всичко! — извиках. — Щом трябва, ще го направя. Всъщност, дори и да не съм принуден, искам да се оженя за Меган!

Странно изражение се изписа на лицето на сестра ми. Тя стана и тръгна към вратата, отбелязвайки хладно:

— Да, знаех това от известно време…

Останах сам с чаша в ръка, поразен от решението си.

Не знам какви са нормалните реакции на един мъж, който отива да прави предложение за женитба.

В романите обикновено гърлото му е пресъхнало, яката на ризата го стяга, чувства се толкова нервен, че всички около него го съжаляват.

При мен липсваха тези емоции. Веднъж решил, исках колкото се може по-бързо да приключа. Не изпитвах никакво притеснение или нервност.

Пристигнах пред къщата на Симингтън около единайсет. Позвъних и когато на вратата се появи Роуз, попитах за госпожица Меган. Заговорническият поглед на готвачката за пръв път ме накара да се почувствам леко засрамен.

Тя ме въведе в малката всекидневна и докато чаках нетърпеливо, искрено се надявах, че Меган няма да се притесни. Когато вратата се отвори и тя се появи, моментално почувствах облекчение. Меган не изглеждаше нито притеснена, нито загрижена. Имаше красивата прическа и от нея се излъчваха гордост и самоуважение, които бях забелязал предната вечер. Отново бе облякла старите си дрехи, но бе съумяла да ги направи да изглеждат различно. Учудващо е как усещането, че са привлекателни, променя момичетата! Меган изведнъж бе пораснала, като че ли за една нощ.

Предполагам, че съм бил доста нервен, иначе не бих започнал разговора по такъв тъп начин:

— Здравей, шаранче!

Това надали бе най-добрият любовен поздрав. Но тя се усмихна и отговори:

— Здрасти.

Продължих:

— Виж сега, надявам се, че не съм станал причина да ти вдигнат скандал заради вчера?

— О, не — увери ме, после примига и добави: — Всъщност като че ли имаше. Искам да кажа, наговориха ми всевъзможни неща и изглежда мислят, че съм много странна, но нали знаеш какви са хората и колко шум вдигат за нищо.