Агата Кристи - Смъртта на лорд Еджуеър

— А по-нататък?

— След един месец се случи да отида до Сиатъл. Още не съм пристигнал и кого да видя? Моят приятел! Само че този път си беше пуснал брада.

— Твърде любопитно.

— Нали? Разбира се, тогава изобщо не ми мина през ума, че неговото появяване може да е свързано с мен. Но когато го видях отново в Лос Анжелис без брада, в Чикаго с мустаци и различни вежди, а после в някакво планинско село, дегизиран като скитник, започнах да си задавам въпроси.

— Съвсем естествено.

— Накрая, колкото и странно да ви се струва, установих, че той наистина ме следи.

— Поразително!

— Нали? У мен вече не остана никакво съмнение. Където и да отидех, наблизо беше и той — моята сянка, дегизирана по различни начини. За щастие златният зъб ми помагаше винаги да го разпозная.

— Този златен зъб е бил истински късмет за вас!

— Така е.

— Извинете ме, мосю Мартин, но никога ли не сте го… заговаряли? Не сте ли търсили обяснение за поведението му?

— Не, никога — поколеба се актьорът. — Веднъж или два пъти мислех да го направя, но се отказвах. Предполагах, че това просто щеше да го направи по-предпазлив и няма да науча нищо повече. А е възможно, щом разберат, че съм го забелязал, просто да го заменят с някой друг, когото не бих разпознал.

— En effet 7 7 В действителност (фр.) — Б.пр. — с някой без този толкова полезен златен зъб.

— Точно така. Може и да греша, но това ми мина тогава през ума.

— Мосю Мартин, вие казахте „те“. Кого имате предвид?

— Най-вероятно съм искал да изразя инстинктивното си усещане, че не става въпрос само за един човек, господа.

— Съществува ли конкретна причина да мислите така?

— Не.

— Искате да кажете, че нямате представа кой може да ви преследва и защо?

— Ни най-малка. Поне…

— Continuez 8 8 Продължавайте (фр.) — Б.пр. — окуражи го Поаро.

— Все пак имам една идея — бавно изрече Брайън Мартин. — Но имайте предвид, че са само предположения.

— Точно те се оказват понякога много полезни, мосю.

— Става дума за един незначителен инцидент в Лондон, който и досега не мога да си обясня, но никога няма да забравя. Често съм мислил за него, опитвайки се да проумея нещо… И понеже навремето не достигнах до никакво обяснение, започвам да се питам дали следенето ми има някаква връзка със случилото се в Лондон, макар, бога ми, да не виждам причина защо и как!

— Може би ще я открием.

— Да, но виждате ли… — Брайън Мартин отново заговори смутено. — Чувствам се малко неловко, но работата е там, че не мога да ви кажа нищо поне за момента. Надявам се, че ще мога да ви обясня след ден-два.

Очакващият поглед на Поаро го накара да продължи и той изрече отчаяно:

— Замесена е една млада дама, господа.

— Ah! Parfaitement 9 9 А! Отлично (фр.) — Б.пр. ! Англичанка ли е?

— Да. Поне… но защо питате?

— Много просто. Не можете да ми кажете сега, но се надявате да го сторите след ден или два, което означава, че искате да получите нейното разрешение. А от това следва, че тя е в Англия. Също така въпросната дама е била пак в Англия, докато са ви следели — В противен случай веднага бихте я потърсили още в Америка. А щом през последните 18 месеца въпросната личност не е напускала страната, то най-вероятно тя е англичанка. Логично, нали, господин Мартин?

— Безспорно. Но все пак, ако тя даде съгласието си, ще се заемете ли с моя случай?

Поаро не отговори. Очевидно обмисляше нещата. Най-сетне попита:

— Защо дойдохте първо при мен, а не отидохте при нея?

— Помислих, че… — поколеба се той. — По-точно исках да я убедя да… да изясни някои неща… имам предвид да предостави на вас да изясните нещата. Имам предвид следното — ако вие се заемете с това, ще мога да разчитам на вашата дискретност, нали?

— Зависи — спокойно отговори Поаро.

— От какво?

— Представете си, че става въпрос за престъпление…

— О! Изключено!

— Не бъдете толкова уверен. Възможна е и такава развръзка.

— Но вие ще направите за нея всичко, нали? За нас?

— Естествено.

Поаро отново замълча, след което попита:

— Кажете ми — този човек, който ви следеше, на каква възраст е?

— О, доста млад, на около трийсет.

— А! — възкликна Поаро. — Забележително! Да, това доста променя нещата.

Брайън Мартин и аз го погледнахме учудено. Реакцията на Поаро бе трудно обяснима и за двама ни. Брайън вдигна въпросително вежди, а аз само поклатих глава.

— Да, да — измърмори отново той. — Историята става твърде интересна.