Агата Кристи: Смъртта на лорд Еджуеър

— Да, по дяволите, така е! По дяволите, трябваше да заема пари за това соаре тук от шивача си… Разбрано момче е той. От години му дължа пари и това ни свързва. Няма нищо по-хубаво от връзките, нали така, старче? Например вие и аз. Да, вие и аз. Но кой сте вие всъщност?

— Казвам се Хейстингс.

— Не може да бъде! Кълна се, че адски приличате на Спенсър Джоунс. Стар приятел. Знаем се от Итън и Хароу, взех пет лири на заем от него. Мисълта ми е, че страшно много хора си приличат. Ако бяхме китайци, нямаше изобщо да се разпознаваме. — Младежът поклати тъжно глава, след което изведнъж се развесели и отпи още шампанско: — Добре поне, че не съм негър!

Това откритие така го въодушеви, че следващите му реплики прозвучаха съвсем обнадеждаващо:

— Горе главата, човече! — отправи жизнерадостен апел към мене. — Казвам ви — горе главата! Ще дойде ден — сигурно ще съм на седемдесет и пет — когато ще съм богат. Щом чичо ми умре. И ще се издължа на шивача.

Седеше и се усмихваше щастливо на тази своя мисъл.

Не знам защо, но този младеж ми стана симпатичен. Лицето му беше кръгло и на него се мъдреха някакви нелепи мустачки, които като че ли някой беше изоставил насред пустиня.

Забелязах, че Карлота Адамс го държи под око. След поредния си поглед към него тя се надигна, за да си върви.

— Страшно мило от ваша страна, че дойдохте! — каза Джейн. — Умирам за такива непринудени срещи. А вие?

— Не бих казала — отвърна госпожица Адамс. — Боя се, че аз винаги внимателно си планирам нещата. Така си спестявам главоболията.

В поведението й се долавяше нещо смущаващо.

— Е, във всеки случай вашите успехи ви оправдават — засмя се Джейн. — Никога не съм се забавлявала така, както на представлението ви тази вечер.

Американката се отпусна.

— Много сте мила — каза топло тя. — Вашата оценка е много важна за мен. Имам нужда да ме окуражават. Като всички останали.

— Карлота — обади се младежът с черните мустачки, — стисни ръката на леля Джейн, благодари й за вечерята и да тръгваме.

Той се промъкна през вратата, без да залита, и това беше неимоверен пример за самообладание. Карлота бързо го последва.

— Кое бе това същество, което нахълта тук и току-що ме нарече леля Джейн? Изобщо не съм го забелязала.

— Скъпа, не му обръщайте внимание! — обади се госпожа Уидбърн. — Като студент в Оксфорд беше истински талант в театралния кръжок. Не е за вярване, нали? Тъжно е как едно дарование се погубва. А сега ние с Чарлз също трябва да излитаме!

И семейство Уидбърн съответно излетяха, придружени от Брайън Мартин.

— Е, мосю Поаро?

Поаро й се усмихна.

— Eh bien , лейди Еджуеър?

— Не ме наричайте така, за бога! Искам да забравя това име! Вие сте най-коравосърдечният човек в Европа!

— Не, не, мадам, съвсем не съм коравосърдечен.

Хрумна ми, че вероятно Поаро е пил малко повече шампанско от необходимото.

— Значи ще отидете при съпруга ми? И ще го накарате да направи каквото искам?

— Приемам да посетя лорда — предпазливо обеща Поаро.

— А щом ви откаже — както и ще направи — тогава ще измислите някакъв хитър план, нали? Казват, че в Англия няма друг като вас!

— Мадам, когато ставаше дума за коравосърдечност, споменахте Европа. А сега се ограничавате само с Англия.

— Ако уредите всичко, тогава няма да се огранича и с цялата вселена!

Поаро вдигна ръка в знак на неодобрение.

— Мадам, не ви обещавам нищо. Тъй като случаят ме заинтригува от психологическа гледна точка, ще се постарая да си уредя среща със съпруга ви.

— Подложете го, на каквито искате психоаналитични атаки. Може и да му се отрази добре. Но заради мен настоявам да постигнете успех! Трябва да изживея тази любов, мосю Поаро! — После добави замечтано: — Помислете само за сензацията, която ще предизвика!

Няколко дни по-късно, по време на закуска, Поаро ми подхвърли едно писмо, което току-що беше отворил.

— Е, mon ami — каза той. — Какво мислите за това?

В кратката бележка лорд Еджуеър хладно и официално канеше за среща в единайсет на следващия ден.

Трябва да призная, че много се изненадах. Възприел бях думите на Поаро към Джейн като нещо несериозно — какъвто беше и случаят — и съвсем не предполагах, че е предприел конкретни действия за изпълнение на обещанието си.

Бързият ум на Поаро веднага разгада мислите ми и очите му заблестяха.

— Да, mon ami , причината не е само в шампанското.

— Нямах предвид това.