Агата Кристи: Смъртта на лорд Еджуеър

— Може и да е бил на повече от трийсет — каза Брайън колебливо, — но мисля, че не е.

— Не, не, аз напълно се доверявам на вашата преценка, мосю Мартин. Изключително интересно!

Слисан от тези загадъчни слова, Брайън Мартин не знаеше как да реагира. Опита се да смени темата на разговора:

— Снощи беше доста забавно, господа, нали? На този свят няма по-своенравна дама от Джейн Уилкинсън.

— Дама, която си поставя само една цел — уточни Поаро с усмивка. — Явно не обича да се занимава с няколко неща едновременно.

— Освен това умее да се измъква безнаказано — отбеляза Мартин. — Не мога да си обясня как я търпят хората!

— На една красива жена сме готови да простим всичко, приятелю — прекъсна го Поаро. Някакво пламъче заигра в очите му. — Представете си я с чип нос, с бледа кожа и нечиста коса. Тогава — ах! Тогава не би се „измъкнала“, както се изразихте вие, за нищо на света.

— Вероятно сте прав — призна Брайън. — Но понякога на човек му идва да полудее. Както и да е. Аз съм неин приятел, но понякога си мисля, че тя не е много наред.

— Тъкмо обратното — бих казал, че всичко беше много добре обмислено.

— Нямах предвид снощи. Тя прекрасно се грижи за интересите си и има изключителен нюх в бизнеса. По-скоро става въпрос за моралната страна.

— А, моралната страна!

— За Джейн Уилкинсън казват, че е аморална. За нея не съществуват понятия като „добро“ и „зло“.

— Аха, спомням си, че снощи споменахте нещо по-добро.

— Преди малко говорехме за престъпление…

— Да, да, кажете, приятелю?

— Не бих се изненадал, ако Джейн извърши престъпление.

— Всъщност вие я познавате доста добре — измърмори Поаро замислено. — Предполагам, че много пъти сте играли с нея, нали така?

— Да, познавам я отлично. Ето защо си я представям как убива с лекота.

— Аха! Буен нрав значи!

— О, съвсем не. Хладнокръвна е като буца лед. Ако някой застане на пътя й, тя ще го прегази, без да се замисли. И най-интересното е, че не приема никакви обвинения от морално естество — тя просто е на мнение, че всеки, който й пречи, трябва да бъде елиминиран.

В думите му като че ли отекна някакво огорчение. Какво ли си беше спомнил?

— Значи смятате, че Джейн може да извърши убийство, мосю Мартин, така ли?

Поаро го наблюдаваше внимателно. Брайън въздъхна дълбоко.

— Да, господа, мога да се закълна. Вероятно съвсем скоро ще си спомните думите ми… Аз просто я познавам — за Джейн убийството е като да изпие сутрешния си чай. Говоря ви истината, мосю Поаро.

Той стана.

— Разбирам ви — едва чуто промълви Поаро.

— Познавам я — повтори Брайън Мартин, — при това много добре.

Постоя така намръщено, после добави с променен тон:

— Що се отнася до разговора ни, мосю Поаро, ще ви уведомя за резултата след няколко дни. Ще се заемете с това, нали?

Поаро не отговори веднага.

— Да — каза той най-сетне. — Ще се заема. Струва ми се, че проблемът е интересен.

Последните му думи прозвучаха особено. Слязох да изпратя Брайън Мартин. На вратата той ме попита:

— Вие разбрахте ли какво имаше предвид, когато стана дума за възрастта на моя преследвач? Аз нищо не схванах.

— И аз — признах.

— Не виждам връзката. Да не би просто да се е пошегувал с мен?

— Не — отвърнах аз. — Поаро не е такъв човек. За да го каже, значи наистина е важно.

— Да пукна, ако разбирам нещо. Все пак е утеха, че и вие сте в моето положение. Не обичам да се чувствам като последен глупак.

Гостът ни се отдалечи, а аз се върнах при детектива.

— Поаро — попитах, — каква беше тази работа с възрастта на преследвача?

— Не се ли досещате? Горкият ми Хейстингс! — засмя се той и съчувствено поклати глава. — Какво мислите за разговора ни изобщо?

— Не разполагаме с много факти… Трудно ми е да преценя. Ако знаехме повече…

— Но дори и малкото, което знаем — не ви ли навежда на определени мисли, mon ami ?

Звънът на телефона ме избави от позора да призная, че разговорът не ме е навел на никакви хипотези. Вдигнах слушалката.

Чух делови и ясен женски глас:

— Обажда се секретарката на лорд Еджуеър. Лордът съжалява, че трябва да отложи срещата си с мосю Поаро утре сутринта. Налага му се спешно да замине за Париж. Би могъл да отдели няколко минути на мосю Поаро в 12.15 днес, стига това да не причини някакво неудобство, разбира се.

Посъветвах се с Поаро.

— Но, разбира се, приятелю, ще отидем днес.

Предадох думите му на дамата.

— Много добре, сър, значи в 12.15 — отговори делово тя и затвори.