Джоан Харис - Джентълмени и играчи

Усещах как германците ме наблюдават. Джери — неубедителен лъжец — има доблестта да се смути.

Обърнах се към доктор Дивайн.

— Много добре знаете, че не присъствах на миналия съвет. Провеждах изпити.

Киселото грозде самодоволно се подсмихна.

— Аз лично ви изпратих протокола по имейл!

— Много добре знаете, че не чета имейли!

Директорът придоби ледено изражение. Той е радетел за новите технологии (или поне така твърди), гордее се, че е съвременен човек. Аз обвинявам Боб Стрейндж, Третия учител, който обяви, че в съвременната образователна система няма място за компютърно неграмотни хора, и господин Брад, който му помогна да въведе система за вътрешна комуникация, толкова гениална и стройна, че напълно измести устното общуване. Сега всеки, който седи в кабинета си, може да говори с колега от който и да било друг кабинет, без да си прави труда да става, да отваря вратата, да върви по коридора и наистина да говори с него (истинско кощунство, особено като се има предвид отживелия човешки контакт).

Компютърните опозиционери като мен са отмиращо племе и администрацията ги смята за глухи, неми и слепи.

— Господа! — отсече директорът. — Сега не е моментът да обсъждаме това. Господин Стрейтли, предлагам да представите възраженията си писмено и да ги изпратите на имейла на господин Бишъп. Може ли да продължим?

Седнах.

— Ave, Caesar, morituri te salutant. 4 4 Поздрав, Цезаре, смъртниците те приветстват (лат.). — Бел.прев.

— Какво беше това, господин Стрейтли?

— Не знам. Може би кроткото срутване на последния стълб на цивилизацията, господин директоре.

Неблагоприятно начало на триместъра. Можех да понеса мъмрене от директора, но мисълта, че Дивайн Киселото грозде е успял да измъкне собствения ми кабинет изпод носа ми, беше непоносима. Така или иначе, реших да не се предавам без бой. Щях да направя окупацията много тежка за германците.

— А сега да приветстваме новите си колеги. — Топла нотка прозвуча в гласа на директора. — Надявам се, че с ваша помощ те ще се почувстват като у дома си и ще бъдат също толкова предани на „Сейнт Осуалдс“, колкото и вие.

Предани? Трябва да ги затворят в лудница.

— Казахте ли нещо, господин Стрейтли?

— Нечленоразделен звук на одобрение, господин директоре.

— Хм.

— Точно.

Имаше общо петима новоназначени: един компютърен специалист, както се боях. Не разбрах името му, но Брадите са взаимозаменяеми, точно както и Костюмите. Така или иначе, това е катедра, в която по очевидни причини рядко стъпвам. Една млада жена в Съвременни езици (тъмна коса, хубави зъби, дотук обещаваща), един Костюм в Географията — там явно си правят колекция; учител по спортни игри, обут в чифт крещящи и смущаващи шорти от ликра, плюс спретнат на вид млад мъж за катедрата по английски, когото засега ми е трудно да категоризирам.

Когато човек е прекарал толкова години в Стаята на учителя, колкото съм прекарал аз, започва да разпознава фауната, която се събира на подобни места. Всяко училище има своя екосистема и социална картина, но има видове, които като че ли преобладават навсякъде. Разбира се, това са Костюмите (все повече и повече след идването на новия директор — те се движат на глутници) и естественият им враг, Сакото от туид. Самотно животно със собствена територия, макар и от време на време да участва в общите гуляи, Сакото от туид не се чифтосва често, в резултат на което нашият вид е на изчезване. После идват Работливите бобри, типични представители на които са германските ми колеги Джеф и Пеги Нейшън; Ленивците, които четат „Мирър“ по време на съвет, рядко могат да се видят без чаша кафе в ръка и вечно закъсняват за час; видът Нискомаслен йогурт (неизменно женски, тези животни се занимават основно с клюки и диети), Зайците (от двата пола; изравят дупка в земята и се скриват при първия признак на опасност), както и Дракони, Сладкишчета, Странни птици, Стари момчета, Млади пушки и всевъзможни ексцентрици.

Обикновено след няколко минути познанство успявам да причисля всеки новак към подходящата му категория. Географът господин Изи е типичен Костюм: изтупан, грижливо подстриган, предназначен за канцеларска работа. Учителят по спортни игри — Бог да ни е на помощ — е типичният Ленивец. Господин Мийк, компютърният специалист, притежава заешко сърце, скрито под рунтава брада. Лингвистката, госпожица Деър, би могла да мине за млад Дракон, ако не беше присмехулната извивка на устата й: трябва да я изпитам, за да видя от какво тесто е замесена. Новият учител по английски, господин Кийн, не е лесен за категоризиране: не съвсем Костюм, не точно Работлив бобър, но твърде млад за Сако от туид.