Джоан Харис - Джентълмени и играчи

Може да съм натрупал някой и друг килограм през ваканцията.

— Хъм-хъм — сухо покашляне на новия директор, на което повечето от нас не обърнаха внимание.

Марлийн, над петдесетте, разведена, платиненоруса, вагнеров тип, улови погледа ми и се намръщи. Присъстващите усетиха неодобрението й и в Стаята на учителя се възцари тишина. Не е тайна, разбира се, че Марлийн командва тук. Новият директор е единственият, който не го е забелязал.

— Добре дошли на всички.

Това беше Пат Бишъп, човешкото лице на училището. Едър, весел, с абсурдно младежки дух за своите петдесет и пет години, той е запазил бурния и здрав чар на ученик. Иначе е добър човек. Любезен, трудолюбив, предан до крайност на училището, в което също някога е бил ученик — но не твърде интелигентен въпреки оксфордското си образование. Човек на действието — такъв е нашият Пат, на съчувствието, не на интелекта; мястото му е по-скоро в класната стая и на игрището за ръгби, отколкото на управителен съвет и на събрание. Ние обаче не му се сърдим. В „Сейнт Осуалдс“ има повече интелигентност от необходимото: това, от което се нуждаем, е човечност като тази на Бишъп.

— Хъм-хъм.

Пак директорът. Никой не се учудва, че между двамата долавя напрежение. Бишъп, понеже си е Бишъп, усърдно се старае да го прикрие. Но популярността му сред учениците и учителите открай време дразни новия директор, който никак не умее да се харесва на околните.

— Хъм-хъм!

Цветът на лицето на Бишъп, винаги ярък, помръкна малко. Марлийн, чиято преданост към Пат (тайна, както си мисли тя) датира от петнайсет години, изглежда недоволна.

Без да обръща внимание, директорът пристъпи напред.

— Първа точка: набиране на средства за нова спортна зала. Взе се решение за назначаване на второ административно лице, което да се занимава с набирането на средства. То ще бъде избрано измежду шестима кандидати и ще заеме новия пост, който ще се казва „Връзки с обществеността“, набиране на…

Пропуснах по-голямата част от това, което последва, унесен от монотонното мърморене на директора. Обичайната проповед, предполагам, за липсата на средства, ритуално изреждане на резултатите от лятото, излагане на неизбежната нова схема за набиране на ученици, пореден опит за въвеждане на задължителна компютърна грамотност сред преподавателите, оптимистично предложение от женската гимназия за съвместна дейност, предложение за инспекция през декември (посрещнато с ужас), кратко оплюване на правителствената политика, хленчене по повод дисциплината на учениците, външния вид на учителите (тук Дивайн Киселото грозде ме стрелна с поглед) и подадените в съда жалби (три дотук, добре като за септември).

Убивах времето, като се оглеждах за нови лица. Очаквах да има такива този триместър: през лятото няколко от старите момчета най-после захвърлиха тогите и предполагам, че се е наложило да ги заместят. Срещнах погледа на Кити Тийг и тя ми намигна.

— Единайсета точка. Преразпределяне на класни стаи и кабинети. Поради промяна в номерирането на стаите в резултат на новото компютърно крило…

А-ха. Ето един новак. Знаете ли, винаги бият на очи заради стойката. Мирно, като армейски кадети. И заради костюмите, разбира се, идеално изгладени и девствени откъм тебеширен прах. Това не трае дълго: тебеширеният прах е вероломна субстанция, която се промъква дори в онези политически коректни крила на училището, където черната дъска — или нейната сестра, бялата дъска — е отдавна премахната.

Новакът стоеше до компютърните специалисти. Лош знак. В „Сейнт Осуалдс“ всички компютърни специалисти са с бради — това е правило. С изключение на ръководителя катедра г-н Брад, който в недотам ожесточен разрез с правилото има само малки мустаци.

— … затова от 24 до 36 стая вече ще носят номера от 114 до 126 включително, стая 59 ще стане стая 75, а стая 75, закърнелият кабинет по класически езици, ще стане кабинет по германистика.

— Какво? — Още едно предимство на тогите: съдържанието на чашата чай, разлята в скута ми, почти не остави петно. — Господин директоре, мисля, че нещо не сте прочели както трябва. Кабинетът по класически езици все още се използва. Със сигурност не е закърнял. Нито пък аз — добавих приглушено, като изпепелих с поглед германците.

Новият директор ме изгледа хладно.

— Господин Стрейтли — каза той, — всички тези административни въпроси бяха вече обсъдени на последния съвет миналия триместър. Ако сте имали възражения, е трябвало да ги съобщите тогава.