Агата Кристи - Коледата на Поаро

— Да, Освен това баща ми каза още нещо грубо — подхвърли, че била живяла с някакъв морски офицер. Разбира се, той имаше предвид баща й, но прозвуча доста двусмислено. Магдалин цялата почервеня. Но тя не е виновна.

Детективът отново попита:

— Баща ви спомена ли покойната си съпруга, вашата майка?

Лицето на Дейвид стана червено като домат. Нахлулата кръв пулсираше в слепоочията му. Той вкопчи треперещи пръсти в ръба на масата и сподавено изрече:

— Да, спомена я. Той я обиди.

Полковник Джонсън попита:

— Какво каза?

Дейвид рязко отвърна:

— Не помня. Някаква обидна забележка.

Поаро внимателно попита:

— Майка ви е починала отдавна, нали?

Той отвърна кратко:

— Почина, когато бях още момче.

— Била ли е нещастна в живота си тук?

Дейвид презрително се изсмя:

— Кой може да е щастлив с човек като баща ми? Майка ми беше светица. Почина с разбито сърце.

Поаро продължи:

— Баща ви сигурно е скърбял след смъртта й?

Дейвид отвърна рязко:

— Не зная, аз напуснах дома си. — Помълча малко, после добави: — Навярно не знаете, че преди сегашното ми идване не бях виждал баща си от двайсет години. Така че не мога да ви разкажа много за неговите навици, за неговите неприятели или какво е ставало тук.

Полковник Джонсън попита:

— Знаехте ли, че баща ви държи скъпоценни диаманти в сейфа на спалнята си?

Дейвид отвърна с безразличие:

— Така ли? Глупаво е било.

Джонсън каза:

— Бихте ли ни описали накратко какво правихте снощи?

— Аз ли? О, станах рано от масата. Беше отегчително да висим над чашите с портвайн. Освен това усещах, че Алфред и Хари са на път да се скарат. Не обичам разправии. Измъкнах се и отидох до стаята с пианото, за да посвиря.

Поаро попита:

— Стаята с пианото не е ли до гостната?

— Да. Свирих там известно време, до… до това, което се случи.

— Какво точно чухте?

— О! Далечен шум от обръщане на мебели горе. А след това един кошмарен вик. — Той отново сви юмруци. — Като душа в ада. Господи, какъв ужас!

Джонсън се поинтересува:

— Сам ли бяхте в стаята с пианото?

— А? Не, жена ми беше с мен. Беше дошла от гостната. Ние… ние се качихме горе с другите. — После добави бързо и нервно: — Нали не искате да ви описвам гледката там?

Полковник Джонсън отговори:

— Не, няма нужда. Благодаря ви, господин Лий, нямаме повече въпроси. Навярно не можете да ни кажете кой ще е искал да убие баща ви?

Дейвид Лий изрече думите си, като че ли без да се замисли много:

— Според мен — доста хора! Но не мога да ви кажа кой конкретно.

Излезе бързо, почти затръшвайки вратата след себе си. Полковник Джонсън едва успя да прочисти гърлото си, когато вратата се отвори и в стаята влезе Хилда Лий.

Еркюл Поаро я изгледа с интерес. Беше длъжен да признае, че съпругите на братята Лий представляваха интересен материал за изучаване. Интелигентността и грациозността на Лидия, закачливото поведение на Магдалин, а сега — усещането за солидна сила, което се излъчваше от Хилда. Тя беше, забеляза той, по-млада отколкото старомодната й прическа и облеклото й я правеха да изглежда. Косите й бяха кестеняви, а кафявите й очи искряха от доброта. Беше симпатична жена.

Полковник Джонсън говореше с най-любезния си тон:

— … голямо бреме за всички вас — казваше той. — От съпруга ви, госпожо Лий, разбрах, че за пръв път сте в Горстън Хол?

Тя кимна.

— Познавахте ли преди това вашия свекър?

Хилда отвърна с приятния си глас:

— Не. Ние се оженихме малко след като Дейвид напуснал дома си. Той никога не е искал да има нещо общо със семейството си. До този момент не бях се срещала с нито един от тях.

— Как стана така, че дойдохте тук?

— Моят свекър изпратил писмо до Дейвид. В него споменал за напредналата си възраст и желанието си да събере всичките си деца за Коледа.

— И вашият съпруг прие поканата?

Хилда отвърна:

— Боя се, че той прие по мое настояване. Аз… аз не оцених правилно ситуацията.

Поаро се намеси с въпрос:

— Ще бъдете ли така любезна да обясните малко повече, мадам? Струва ми се, че вие можете да ни кажете нещо ценно.

Тя веднага се извърна към него:

— Тогава още не бях виждала моя свекър и не знаех истинските му мотиви. Предположих, че е стар и самотен и че наистина иска да се сдобри с децата си.

— А какъв е бил истинският му мотив според вас, мадам?

Жената се поколеба за миг, после бавно изрече:

— За мен няма съмнение, никакво съмнение, че всъщност моят свекър съвсем не е искал помирение, а да разпали вражда.