Агата Кристи - Коледата на Поаро

— Какво точно се случи?

— Когато отидохме там — беше ни повикал всички — той говореше по телефона, разговаряше с адвокатите си за своето завещание. А после каза на Алфред, че е бил навъсен. Според мен на Алфред му беше криво заради това, че Хари се беше върнал у дома завинаги. Явно Алфред доста се тревожеше от това. А Хари направи нещо ужасно. И тогава той каза нещо за жена си — тя е покойница отдавна — че имала ум на кокошка, така каза, а Дейвид скочи така, сякаш искаше да го убие. О! — спря тя изведнъж, а в погледа й се изписа ужас. — Нямах това предвид! Изобщо нямах това предвид!

Полковник Джонсън изрече:

— Да, да, не се притеснявайте! Това е просто израз!

— Хилда, жената на Дейвид, го успокои и… ами това е всичко. Господин Лий каза, че не иска да вижда никого повече тази вечер, и ние си тръгнахме.

— И тогава го видяхте за последен път?

— Да. Докато… докато… — Тя цялата потрепери.

Полковник Джонсън каза:

— Да, разбирам. А къде се намирахте по време на престъплението?

— Момент само… Струва ми се, че бях в гостната.

— Не сте ли сигурна?

Нещо в очите на Магдалин проблесна за миг. Тя отговори:

— Разбира се! Колко глупаво от моя страна… Бях на телефона. Човек така се обърква.

— Телефонирахте, значи. В тази стая?

— Да, само тук има телефон, като изключим онзи в стаята на моя свекър.

Полицейският началник Сагдън попита:

— Имаше ли още някой с вас в стаята?

Тя отвори широко очи.

— О, не. Бях съвсем сама.

— Дълго ли стояхте тук?

— Не много. Вечер човек трудно може да се свърже по телефона.

— Значи сте поръчали извънградски разговор, така ли?

— Да, до Уестрингъм.

— Разбирам. И после?

— После чух онзи ужасен вик и всички се втурнаха нагоре, а вратата беше заключена и трябваше да я разбиват. О, беше истински кошмар! Никога няма да го забравя!

— Да, да — отвърна механично полковник Джонсън с все същия любезен тон. — После продължи: — Знаехте ли, че вашият свекър държи в сейфа на стаята си диаманти?

— Нима?! — В гласа й прозвуча вълнение. — Истински диаманти?

Еркюл Поаро каза:

— Диаманти на стойност около десет хиляди лири.

— О! — почти изпъшка тя, като в гласа й се прокраднаха нотки на женска алчност.

— Е — каза полковник Джонсън, — мисля, че това е всичко засега. Няма да ви безпокоим повече, госпожо Лий.

— О, благодаря ви.

Тя се изправи, усмихна се на Джонсън и Поаро — беше усмивката на благодарно момиченце, а след това пое към вратата с високо изправена глава и с длани, леко извърнати навън.

Полковник Джонсън извика:

— Ще помолите ли зет си, господин Дейвид Лий, да дойде тук?

Той затвори вратата след нея и седна на мястото си.

— Е — попита, — какво мислите? Май сме на път да се доберем до нещо! Нали забелязахте — Джордж Лий телефонирал, когато чул вика! Жена му телефонирала, когато чула вика! Тук нещо не е наред! — После добави: — Какво мислите, Сагдън?

Полицейският началник отговори:

— Не ми се иска да говоря лошо за дамата, но ми се струва, че макар да ми изглежда напълно способна да измъкне паричките на някой мъж, то тя едва ли е от тези, които могат да му прережат гърлото. Няма да е в неин стил.

— Човек никога не може да бъде сигурен, приятелю — обади се Поаро.

Полковник Джонсън се обърна към него:

— А вие, Поаро? Какво мислите?

Еркюл Поаро се приведе напред. Побутна попивателната преса, после избърса невидима прашинка от свещника и най-сетне отговори:

— Бих казал, че започвам да разбирам характера на покойния Саймън. Според мен разковничето на този случай се крие именно в неговия характер.

Сагдън го изгледа озадачено:

— Не ви разбирам, мосю Поаро. Какво общо има характерът на покойния с това убийство?

Белгиецът отвърна с леко замечтан глас:

— Характерът на жертвата винаги е свързан с нейното убийство. Прямият и доверчив характер на Дездемона е пряката причина за нейната смърт. Една по-подозрителна жена би съзряла кроежите на Яго и би се измъкнала от тях много по-рано. Нечистоплътността на Марат довежда пряко до кончината му във ваната. Темпераментът на Меркуцио е причина за гибелта му от острието на меча.

Полковник Джонсън подръпна мустака си.

— Какво точно искате да кажете, Поаро?

— Просто това, че понеже Саймън Лий е бил човек с определен характер, той е станал причина за задвижването на дадени сили, които в крайна сметка довеждат до неговата смърт.

— Значи според вас диамантите нямат нищо общо с това, така ли?