Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

Бентън се взираше в екрана зад Скарпета и стомахът й се свиваше при мисълта, че той бе толкова нещастен и не желаеше да я погледне.

Нови образи — триизмерни видеозаписи — се появиха на екрана. Пулсиращи сини светлини. Полицейски коли и тъмносиният фургон на карабинерите. Още карабинери с картечници охраняваха границите на строителния обект. Цивилни следователи в оградената зона събираха улики и правеха снимки. Щракане на фотоапарати, тихи гласове, тълпи по улиците. Отгоре боботеше полицейски хеликоптер. Професорът — най-уважаваният съдебен патолог в Рим — бе облечен в бял окалян полиетиленов костюм. Близък план на неговата гледна точка: тялото на Дрю. Изглеждаше толкова истинско през стереоскопичните очила, че й се стори странно. Скарпета имаше чувството, че може да докосне плътта на момичето и големите окаляни тъмночервени рани, които блестяха мокри от дъжда. Дългата й руса коса беше мокра и полепнала по лицето й. Очите й бяха плътно затворени и издути под клепачите.

— Доктор Скарпета — обади се капитан Пома. — Моля, огледайте я. Кажете ни какво виждате. Вие, разбира се, сте проучили доклада на професор Фиорани, но докато гледате самото тяло в триизмерен образ и се намирате на местопрестъплението с него, моля, дайте ни вашето мнение. Няма да ви критикуваме, ако не сте съгласна със заключенията на професора.

Фиорани бе смятан за непогрешим като папата, когото бе балсамирал преди няколко години.

Червената точка на лазера се движеше там, където сочеше Скарпета, и тя заговори:

— Положението на тялото. Вляво ръцете са прибрани под брадичката, краката са леко свити. Според мен това е умишлено. Как мислите, доктор Уесли? — Тя погледна към дебелите стъкла на Бентън, вторачени в екрана. — Сега моментът е подходящ за вашия коментар.

— Умишлено е. Тялото е положено така от убиеца.

— Сякаш се моли може би? — обади се началникът на полицията.

— Каква религия е изповядвала? — попита заместник-директорът на националната дирекция на полицията.

От слабо осветената зала се чуха и други въпроси.

— Католичка.

— Не ревностна, доколкото разбирам?

— Не особено.

— Може би някаква религиозна връзка?

— Да, и аз се питам. Строителният обект е близо до базиликата „Света Агнес“.

— За незапознатите — обясни капитан Пома, като поглеждаше към Бентън, — света Агнес е мъченица, измъчвана и убита на дванайсетгодишна възраст, защото е отказала да се омъжи за езичник като мен.

Звънлив смях. Започна дискусия за религиозното значение на убийството, но Бентън не беше съгласен.

— Има елемент на сексуално унижение — заяви той. — Тя е изложена гола и е изхвърлена на показ в същия район, където е трябвало да се срещне с приятелките си. Убиецът е искал да бъде намерена, да шокира хората. Религията не е преобладаващият мотив. По-скоро сексуалната възбуда.

— Но не открихме доказателства за изнасилване — обади се началникът на съдебномедицинската лаборатория на карабинерите.

Той продължи да обяснява чрез преводачката, че убиецът не е оставил семенна течност, кръв и слюнка, освен ако не са били отмити от дъжда. Но под ноктите на жертвата бе намерена ДНК от двама различни индивиди. Профилите се оказваха безполезни за момента, защото, за съжаление, обясни той, италианското правителство не допускаше да се вземат ДНК проби от престъпниците, тъй като това се смятало за нарушаване на техните човешки права. Единствените профили, които можеха да бъдат въведени в италианската база данни на този етап, изтъкна той, са получените от улики, а не от индивиди.

— Значи няма база данни, в която да търсим в Италия — обобщи капитан Пома. — И най-многото, което можем да кажем сега, е, че ДНК, намерена под ноктите на Дрю не съвпада с ДНК на никой индивид в никоя база данни извън Италия, включително в Съединените щати.

— Все пак сте установили, че ДНК пробите, събрани под ноктите й, са от мъж с европейски произход, с други думи, от бялата раса — намеси се Бентън.

— Да — потвърди директорът на лабораторията.

— Доктор Скарпета — обади се капитан Пома. — Моля, продължете.

— Може ли да покажете снимка от аутопсията номер 26, моля? — каза тя. — Изглед отзад по време на външния преглед. Близък план на раните.

Те изпълниха екрана. Два тъмночервени кратера с назъбени краища. Кей насочи лазера и червената точка се задвижи над голямата рана, където е бил десният хълбок, после към друга част от плътта, отрязана от задната част на дясното бедро.