Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

— Посиняване, трупни петна, следсмъртна хипостаза, все едно. Когато умреш, кръвообращението спира и кръвта започва да се събира в малките кръвоносни съдове поради гравитацията, също както пясъкът се сляга в потънал кораб. — Кей усещаше триизмерните очила на Бентън, насочени към нея. Не смееше да го погледне. Личеше си, че той не е на себе си.

— Продължете, моля. — Капитан Пома подчерта нещо няколко пъти в бележника си.

— Ако тялото остане в дадено положение достатъчно дълго време след смъртта, кръвта се сляга. Това е следсмъртната находка, която наричаме трупни петна — продължи с обясненията Скарпета. — Накрая трупните петна се фиксират, стават неподвижни и съответните части от тялото придобиват виолетово-червен цвят, а на места са обезцветени поради притискане или пристягане, например от стегнати дрехи. Може ли да видим снимката от аутопсията, моля? — Тя се консултира със списъка пред себе си. — Номер двайсет и едно.

На стената се появи тялото на Дрю върху стоманена маса в моргата в университета „Тор Вергата“. Беше обърната по корем. Скарпета прокара червената точка на лазера по гърба й, където ясно се виждаха виолетово-червените петна и обезцветените участъци. Все още й предстоеше да коментира шокиращите рани, които приличаха на тъмночервени кратери.

— Сега върнете малко назад. Снимката, на която се вижда как прибират тялото в чувала — помоли тя.

Триизмерната снимка на строителния обект отново изпълни екрана, но този път се виждаха криминалисти в бели полиетиленови костюми, ръкавици и калцуни на обувките, които прибираха голото тяло на Дрю в подплатен с чаршаф черен чувал върху носилка. Около тях полицаи държаха чаршафи, за да скрият гледката от любопитните и папараците, които обикаляха района на местопрестъплението.

— Сравнете със снимката, която видяхте току-що. До приключване на аутопсията — около осем часа след намирането на жертвата, трупните петна са се фиксирали почти окончателно — посочи Скарпета. — Но на снимката от местопрестъплението е видно, че петната са още в ранен стадий. — Червената точка обходи розовите зони по гърба на Дрю. — Вкочаняването е било също в ранен стадий.

— Изключвате ли ранното настъпване на трупно вкочаняване поради трупен спазъм? Например, ако е положила силно физическо усилие точно преди смъртта? Може да се е борила с нападателя. Понеже досега не споменахте този феномен. — Капитан Пома подчерта нещо в тефтера си.

— Няма причина да говорим за трупен спазъм — възрази Скарпета, като едва се сдържа да не направи иронична забележка. — Независимо дали е положила физическо усилие, трупът не е бил напълно вкочанен, когато е намерен, тоест трупен спазъм не е имало…

— Освен ако вкочаняването не е настъпило, а после да е изчезнало.

— Невъзможно, тъй като в моргата е била напълно вкочанена. Вкочаняването не изчезва, за да се завърне по-късно.

Преводачката потисна усмивката си, когато преведе думите й на италиански, и няколко души се засмяха.

— Тук можете да видите — Скарпета насочи лазера към тялото на Дрю, което бе поставено на носилката, — че мускулите й със сигурност не са твърди. Още са съвсем гъвкави. Според мен е умряла най-много шест часа преди да бъде намерена, възможно е да са и по-малко.

— Вие сте световен експерт. Защо не сте по-категорична?

— Защото не знаем къде е била, на какви температурни условия е била изложена, преди да бъде оставена на строежа. Телесната температура, вкочаняването и трупните петна може да варират силно между отделните случаи и индивиди.

— Въз основа на състоянието на тялото твърдите ли, че е невъзможно да е била убита скоро след като е обядвала с приятелките си? Може би се е случило докато е вървяла сама към площад „Навона“, за да се срещне с тях?

— Не вярвам, че е станало така.

— Тогава отново ви моля да ми кажете как обяснявате несмляната храна и високото ниво на алкохол в кръвта? Те показват, че е умряла скоро след като е обядвала с приятелките си, а не петнайсет-шестнайсет часа по-късно.

— Възможно е скоро след като се е разделила с приятелките си, да е започнала да пие отново и да е била толкова ужасена и стресирана, че да е спряла да храносмила.

— Какво? Сега твърдите, че е прекарала с убиеца си поне десет, дванайсет, петнайсет часа, че е пила с него?

— Той може да я е принудил да пие, за да е опиянена и да му е по-лесно да я контролира. Искал е да е упоена.

— Значи я е принудил да пие алкохол, може би цял следобед, дори цяла нощ до ранната сутрин и тя е била толкова уплашена, че храната не се е смляла? Това ли ни предлагате като правдоподобно обяснение?