Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

Водата тихо се плискаше във ваната, когато тя се обърна с гръб към него и с лице към старата гипсова мазилка и спуснатата щора.

— Сега искам да коленичиш във водата — нареди той. — И гледай към стената. Не към мен.

Тя коленичи с лице към стената, а той взе колана и прокара края му през токата.

Десет дни по-късно. 27 април 2007 г. Петък следобед.

В залата на виртуалната реалност седяха дванайсет от най-влиятелните политици и представители на силите на реда в Италия, чиито имена съдебният патолог Кей Скарпета не можеше да запомни. Единствените чужденци бяха тя и съдебният психолог Бентън Уесли, консултанти към Международната лига за разследвания (МЛР), специален клон на Европейската асоциация на институтите по съдебна медицина (ЕАИСМ). Италианското правителство беше в много деликатно положение.

Преди девет дни американската звезда на тениса Дрю Мартин беше убита тук, в Италия, където бе дошла на почивка. Голото й обезобразено тяло беше намерено близо до площад „Навона“, в сърцето на историческата част на Рим. Случаят бе станал международна сензация, телевизиите постоянно излъчваха подробности за живота и смъртта на шестнайсетгодишното момиче, надписите в долната част на екрана бавно пълзяха и упорито повтаряха едни и същи подробности, изричани от телевизионни водещи и специалисти.

— Е, доктор Скарпета, да изясним, защото, изглежда, има голямо объркване. Според вас тя е била мъртва в два или три часа следобед — каза капитан Оторино Пома, съдебен лекар към карабинерите — военната полиция, която оглавяваше следствието.

— Не според мен — отвърна тя, и усети, че търпението й започва да се изчерпва. — Така е според вас.

Капитанът се намръщи.

— Сигурен съм, че вие го казахте само преди минути, когато говорехте за съдържанието на стомаха й и нивото на алкохол в кръвта. Те показват, че е умряла часове след като за последно е видяла приятелките си.

— Не съм твърдяла, че е била мъртва в два или три часа. Мисля, че вие продължавате да поддържате тази теза, капитан Пома.

Макар и млад, той вече имаше утвърдена репутация, и то не съвсем положителна. Когато Скарпета се запозна с него преди две години в Хага на годишната среща на ЕАИСМ, колегите му подигравателно го наричаха „дизайнерския доктор“ и го смятаха за необичайно самомнителен и свадлив. Беше привлекателен, дори хубавец, имаше вкус към красиви жени и впечатляващи дрехи, днес бе издокаран в тъмносиня униформа с широки червени нашивки и сребърни декорации и лъснати черни кожени ботуши. Когато сутринта нахлу в аудиторията, носеше подплатена с червено наметка.

Беше седнал точно срещу Скарпета, в средата на първия ред, и почти не сваляше поглед от нея. Вдясно от него беше Бентън Уесли, който мълчеше през повечето време. Всички присъстващи носеха стереоскопични очила, синхронизирани със системата за анализ на местопрестъплението, гениално нововъведение, което бе превърнало научния отдел за анализ на тежки престъпления към италианската полиция в обект на завист от страна на правоохранителните органи по цял свят.

— Предполагам, че трябва да го обясня отново, за да разберете напълно становището ми — заяви Скарпета на капитан Пома, който бе подпрял брадичка на дланта си, сякаш двамата водеха интимен разговор на чаша вино. — Ако е била убита в два или три часа следобед, излиза, че когато тялото й е намерено в осем и половина на другата сутрин, вече е била мъртва поне седемнайсет часа. Степента на вкочаняване и температурата на тялото противоречат на подобно заключение.

Тя използваше лазерна показалка, за да привлече вниманието към триизмерната кална строителна площадка на екрана на стената. Сякаш бяха застанали на самото място и се взираха в обезобразеното мъртво тяло на Дрю Мартин, заобиколено от строителни материали и земекопна техника. Червената точка на лазера се движеше по лявото рамо, левия хълбок и левия крак с босо ходило. Десният хълбок липсваше, както и част от дясното й бедро, сякаш е била нападната от акула.

— Трупните петна… — продължи Скарпета.

— Още веднъж се извинявам. Английският ми не е добър като вашия. Не съм сигурен за тази дума — прекъсна я капитан Пома.

— Използвах я и преди.

— И тогава не я разбрах.

Смях. Освен преводачката, Скарпета беше единствената друга жена в залата. И двете не смятаха, че капитанът е забавен, за разлика от мъжете. С изключение на Бентън, който днес не се беше усмихнал нито веднъж.