Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

— Виждала съм такива случаи — отвърна Скарпета.

Анимираният строителен обект след мръкване.

Околните магазини, пицарии и ресторанти бяха осветени и пълни с хора. По тротоарите и край тях бяха паркирани коли и мотопеди. Бръмченето на трафика и шум от стъпки и гласове изпълваха залата.

Изведнъж осветените прозорци угаснаха. Настъпи тишина.

Шум от кола и очертанията й. Черна ланча с четири врати паркира на ъгъла на „Виа ди Паскино“ и „Дел Анима“. Вратата на шофьора се отвори и от колата излезе анимиран мъж. Беше облечен в сиво. Лицето му нямаше черти и също като дланите му беше сиво, от което всички в залата трябваше да заключат, че расата и възрастта на убиеца не са определени, както и всякакви други физически характеристики. За улеснение за убиеца се говореше като за мъж. Сивият силует отвори багажника и извади оттам тяло, увито в синя материя с десен, който включваше цветовете червено, златно и зелено.

— Чаршафът, с който е увита, е възстановка, основаваща се на копринените нишки, намерени по тялото и в калта под него — обясни капитан Пома.

— Нишки по цялото тяло — намеси се Бентън Уесли, — включително в косата, по дланите и ходилата. Огромно изобилие от тях бяха полепнали по раните. От това можем да заключим, че е била загърната от глава до пети. Затова можем да допуснем, че е била завита в голямо парче разноцветна копринена тъкан. Може би чаршаф, може би завеса…

— Какво искате да кажете?

— Всъщност две неща. Не бива да приемаме, че е чаршаф, защото не бива да приемаме нищо за дадено. Освен това е възможно той да я е увил в плат, взет от мястото, където живее или работи, или където я е държал в плен.

— Да, да. — Очилата на капитан Пома бяха все така насочени към сцената на видеостената. — И знаем, че има влакна, които са същите като влакната на постелката в багажника на ланча модел 2005-а. Знаем го от описанието на свидетелка, видяла същата кола да напуска района около шест сутринта. Свидетелката, която споменах, е жена от апартамент наблизо, станала да нагледа котката си, защото тя е… как беше думата?

— Мяукала? — предположи преводачката.

— Станала, защото котката й мяукала, надникнала през прозореца и видяла тъмен луксозен седан да напуска строителната площадка, без да бърза. Жената твърди, че колата е завила надясно по еднопосочната улица „Дел Анима“. Моля, продължете.

Анимацията продължи. Сивият силует извади увитото в цветна материя тяло от багажника и го отнесе до близката тясна пътека от алуминий, оградена само с въже, което той прескочи. Понесе вързопа по дървена греда, която водеше към строежа. Остави го в другия край на гредата, в калта, клекна в мрака и бързо разви фигурата, която се оказа мъртвото тяло на Дрю Мартин. Това вече не беше анимация, а триизмерна фотография. Виждаше се съвсем ясно — прочутото й лице, жестоките рани по слабото й, атлетично голо тяло. Сивият мъж събра на топка шарената тъкан и се върна в колата си. Отдалечи се с нормална скорост.

— Смятаме, че е носил тялото, вместо да го влачи — обясни капитан Пома, — защото нишките бяха само по тялото и по почвата под него. Нямаше други и макар това да не е доказателство, определено показва, че не я е влачил. Нека ви напомня, че местопрестъплението е картографирано с лазерна система и перспективата, която виждате, както и положението на предметите и тялото, са напълно точни. Очевидно само хора и предмети, които не са заснети с камера или фотоапарат — например убиецът и колата — са анимирани.

— Колко тежи жертвата? — попита министърът на вътрешните работи от задния ред.

Скарпета отвърна, че Дрю Мартин тежи 59 килограма.

— Явно убиецът е доста силен — добави тя.

Анимацията продължи. Сега беше тихо и виждаха строителния обект в светлината на ранното утро. Чуваше се само шумът на дъжда. Прозорците в района останаха тъмни, магазините — затворени. Нямаше движение. После чуха рева на мотоциклет, който се засилваше. Червен дукати се появи на „Виа ди Паскино“, мотоциклетистът беше анимирана фигура с яке и каска. Той зави надясно от „Дел Анима“ и внезапно спря, а моторът падна на паважа със силно тупване и двигателят замря. Стреснатият мотоциклетист прескочи мотора си и колебливо стъпи на алуминиевата пътечка, ботушите му шумно шляпаха по метала. Мъртвото тяло в калта изглеждаше по-шокиращо и страховито, защото беше триизмерна фотография, в сравнение с доста скованата анимация на моториста.

— Вече е почти осем и половина, времето, както виждате, е облачно и вали — обясни капитан Пома. — Моля, минете напред към професор Фиорани на местопрестъплението. Обект номер 14. А сега, доктор Скарпета, ако желаете, можете да прегледате тялото на местопрестъплението заедно с професора, който за съжаление днес не е тук, защото е зает във Ватикана. Един от кардиналите е починал.