Патриша Корнуел - Книгата на мъртвите

— Суперлепило — вметна капитан Пома.

— Силно ме интересува пясъкът — продължи тя. — Изглежда, не е характерен за тази област. И по-важното е, че при сканирането с електронен микроскоп и при спектроскопски анализ бяха намерени следи от барут. Олово, антимон и барий.

— Определено не е от местните плажове — кимна капитан Пома. — Освен ако много хора не се избиват там, а ние не го знаем.

Смях.

— В пясъка от Остия щеше да има базалт — обясни Скарпета. — Както и други елементи, свидетелстващи за вулканична активност. Мисля, че всички имате копия от спектралния анализ на пясъка, намерен в тялото, както и анализ на пясъка от плажовете в Остия.

В залата се чу шумолене на хартия и щракане на фенерчетата.

— И двата вида са анализирани с раманова спектроскопия, отличаваща се с висока резолюция. Както виждате, пясъкът от местните плажове на Остия и пясъкът, намерен в очните кухини на Дрю Мартин, имат съвсем различен състав. С помощта на сканиращия електронен микроскоп можем да установим морфологията на пясъка, а електронният образ ни показва следите от барут, за които споменах.

— Плажовете на Остия са много популярни сред туристите — вметна капитан Пома. — Но не толкова през този сезон. Тукашните хора и туристите обикновено чакат да се стопли. В края на май и през юни плажовете се изпълват с много хора от Рим, защото пътят дотук е само трийсетина минути. Но аз не ги посещавам. — Сякаш някой го питаше за личното му мнение за плажовете в Остия. — Според мен черният пясък е грозен и никога не бих влязъл във водата.

— Мисля, че е важно откъде е пясъкът. Явно това е загадката — намеси се Бентън. Вече беше късен следобед и хората се въртяха неспокойно. — И защо изобщо пясък? Изборът на пясък, на точно този вид пясък, означава нещо за убиеца и може да ни обясни къде е убита Дрю или може би откъде е убиецът й, или къде ходи често.

— Да, да — нетърпеливо каза капитан Пома. — Пясъкът в очите и ужасните рани означават нещо за убиеца. За щастие тези подробности не са известни на обществото. Успяхме да ги опазим от журналистите. Така че ако има друго подобно убийство, ще знаем, че не е дело на подражател.

Тримата седяха в осветен от свещи ъгъл в „Тулио“, популярен ресторант с фасада от бигор в съседство с театрите и съвсем близо до Испанското стълбище.

Осветените от свещи маси бяха покрити с бледозлатисти покривки, а край стените зад тях имаше тъмни дървени стелажи с наредени по тях бутилки вино. По другите стени бяха окачени акварели с италиански пасторални сцени. Беше тихо, като се изключи една маса с пияни американци. И тримата бяха замислени и вглъбени в себе си, подобно на келнера с бежово сако и черна вратовръзка. Никой нямаше представа какво обсъждат Бентън, Скарпета и капитан Пома. Ако някой се приближеше толкова, че да чува, те започваха да разговарят на общи теми и прибираха снимките и докладите в папките.

Скарпета пиеше „Бионди Санти Брунели“ от 1996 г., което беше много скъпо, но тя не би го избрала, ако я бяха попитали, а обикновено я питаха. Тя остави чашата си на масата, без да откъсва поглед от снимката до предястието си от пармска шунка и пъпеш, след което възнамеряваше да поръча морски костур на грил и зелен фасул в зехтин. И може би малини за десерт, освен ако влошаващото се настроение на Бентън не й развалеше апетита. А това бе напълно възможно.

— С риск да ви прозвучи глупаво — тихо каза тя, — все си мисля, че пропускаме нещо важно. — Потупа с показалец една снимка на Дрю Мартин от местопрестъплението.

— Значи сега не се оплаквате, че повтаряме едно и също — засмя се капитан Пома, който вече открито флиртуваше с нея. — Виждате ли? Хубавата храна и хубавото вино ни правят по-умни. — Той почука по челото си, имитирайки потупването на Скарпета по снимката. Тя го погледна разсеяно, както правеше, когато излизаше от стаята, без да отива никъде.

— Нещо толкова очевидно, че сме напълно слепи за него, всички са слепи за него — продължи тя. — Често пъти не виждаме нещо, защото е под носа ни. Какво е то? Какво ни казва тя?

— Добре, да видим какво е под носа ни — обади се Бентън.

Рядко го беше виждала така открито враждебен и дистанциран. Той не криеше пренебрежението си към капитан Пома, този път облечен в елегантен костюм на тънки райета. Златните му копчета за ръкавели, гравирани с емблемата на карабинерите, проблясваха на светлината на свещите.

— Да, пред очите ни. Всеки сантиметър от голата й плът преди някой да я е докоснал. Трябва да я огледаме в това състояние. Недокосната. Точно както я е оставил — заговори капитан Пома, загледан в Скарпета. — Само по себе си това е история, нали? Но преди да съм забравил, да пием за нашата последна среща в Рим. Поне засега. Трябва да вдигнем наздравица за това.