Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

Мейс запази мълчание няколко минути. Колата продължаваше да се движи по изпълнените със завои планински пътища, които щяха да ги изведат на междущатската магистрала за Вирджиния и окръг Колумбия.

— Все пак си намерила време за мен, въпреки че ръководиш десетото по големина полицейско управление в страната, а на всичкото отгоре отговаряш пряко за охраната на президента при стъпването му в длъжност — каза най-сетне тя. — Убедена съм, че никой не би могъл да се справи по-добре от теб. А ако аз трябваше да контролирам твоите финанси, сега със сигурност щеше да лежиш в някой китайски затвор за длъжници. — Докосна ръката на сестра си и топло добави: — Благодаря ти за всичко, Бет.

— Все пак успях да ти запазя нещо — усмихна се шефката.

— Какво е то?

— Ще видиш, когато пристигнем.

На изгрев-слънце седанът свърна в тихата задънена уличка и спря на алеята пред приятна двуетажна къща с широка веранда. Охраната и подвижните заграждения бяха единственият знак, че тя се обитава от най-високопоставения полицай в окръг Колумбия. Загражденията бяха изместени в момента, в който колата се появи на улицата.

— Какво става, Бет? — учуди се Мейс. — Никога досега не си имала охрана. Да не говорим за шофьора, който те вози.

— Времената се менят, сестричке. А и кметът настоя.

— Получила си заплахи?

— Заплахи получавам всеки ден. Както тук, така и в управлението.

— Знам. Но какво се е променило?

— Не мисли за това.

Колата намали ход. Бет свали страничното стъкло и размени няколко думи с дежурните полицаи. После влязоха в къщата. Мейс остави сака с малкото си вещи от затвора и се огледа.

— Няма ли да ми кажеш защо са ти сложили охрана?

— Вече ти казах. Не ми харесва особено, но кметът настоя.

— Но защо…

— Стига, Мейс!

Сестрите се спогледаха смръщено, после Мейс отстъпи.

— А къде е Слепеца?

Сякаш в отговор на въпроса се появи стар двайсеткилограмов пес с кафява козина на сиви и черни петна. Той подуши въздуха, изскимтя и се втурна към Мейс. Тя се отпусна на колене, почеса го зад ушите и навря нос в меката му козина. Щастливият пес я лизна по ухото.

— Слепеца ми липсваше почти толкова, колкото и ти — призна Мейс.

— И той страдаше за теб — отвърна Бет.

— Мъчно ли ти беше за мен, приятелю? — попита Мейс и разроши козината му.

— Още не мога да повярвам, че искаха да го приспят само защото е сляп! Това куче има нос, който му върши работа повече от мощен бинокъл!

Мейс се изправи, но продължи да гали главата на песа.

— Ти открай време мъкнеше у дома разни животни с проблеми — обърна се към сестра си тя. — Помниш ли глухата котка и трикракия боксер?

— Всяко живо същество има право на шанс в живота.

— Включително и по-малките сестри ли?

— Отслабнала си, но изглеждаш в отлична форма.

— Тренирах всеки ден. Това ме крепеше.

Тя разгада особения поглед на сестра си за част от секундата.

— Чиста съм, Бет. Влязох чиста и не се докоснах до нищо от онова, което се предлагаше. Трябва да ти кажа, че там циркулира повече дрога, отколкото в централата на „Пфайзер“. Смених метадона с ендорфини. Ако искаш, веднага ще дам проба урина за изследване, за да ти докажа, че съм чиста.

— Не искам нищо подобно — поклати глава Бет. — Но трябва да си готова, защото това със сигурност ще бъде едно от изискванията на пробационния служител.

Мейс въздъхна. Почти беше забравила, че ще бъде на пробация в продължение на цяла година заради някои допълнителни фактори в присъдата й. При нарушение незабавно щяха да я върнат в затвора, и то за по-дълъг срок от излежаните двайсет и четири месеца.

— Познавам човека, свестен е — добави Бет. — Първата ви среща е следващата седмица.

— Мислех, че ще е по-скоро.

— Обикновено е така, но аз го предупредих, че ще живееш при мен.

Мейс впери поглед в лицето й и попита:

— Нещо ново за онзи, който ме накисна?

— Имам известна представа, но за това ще говорим по-късно.

Тонът, с който бяха изречени тези думи, накара Мейс да не настоява.

— Умирам от глад, но първо искам да се изкъпя — смени темата тя. — Не е лесно да имаш две минути на ден под студения душ цели две години.

— Горе има всичко — кърпи, сапун, шампоан. Подредила съм дрехите ти в спалнята за гости.

Трийсет минути по-късно сестрите се настаниха в просторната кухня, за да хапнат бъркани яйца, бекон и препечени филийки, които Бет беше приготвила, докато Мейс беше в банята. Шефката се беше преоблякла в дънки и широка тениска с надпис „Академия на ФБР“. Беше боса, а косата й беше прибрана на конска опашка. Мейс носеше бяла риза с дълъг ръкав и джинси, които не беше обличала две години. Преди й бяха впити, а сега й висяха.