Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Преди да реша дали да сменя билета си, трябва да знам дали съм все още обект на разследване — заяви Анна. — Защото ако е така, спокойно можете да ме следите.

— Не — отговори Джак. — Приключих с вашето дело преди няколко дни.

— И какво ви убеди да го направите?

— Разполагате с непоклатимо алиби за времето, когато е била убита Виктория, сестрата на Арабела. Имам надежден свидетел.

— И кой е той, ако смея да попитам?

— Аз — гласеше краткият отговор. — Тъй като ви следях по време на кросовете ви в Сентръл Парк, не може да сте била в Англия.

— И вие ли тичате сутрин в Сентръл Парк?

— Всяка сутрин по краткия маршрут, а в неделя и покрай водохранилището.

— Аз също — възкликна Анна. — Никога не пропускам.

— Знам — отговори Джак. — В продължение на шест седмици ви задминах само няколко пъти.

— Мъжът със зелената фланелка — зяпна удивена Анна. — Бива ви.

— И вие не сте…

— Съжалявам, че трябва да прекъсна дружеската среща на спортистите от Сентръл Парк — намеси се Том и бутна назад стола си, — но трябва да се връщам на работа. На бюрото ме чака голяма купчина досиета за проучване във връзка с единайсети септември. Много благодаря за закуската и се извинявам, че посланикът трябваше да ви събуди толкова рано тази сутрин — обърна се той към домакинята, която също се изправи.

— Това ми напомня, че се налага да напиша няколко писма, за да се извиня смирено и да благодаря на посланика, както и на половината полицейски служители в Съри.

— Аз пък тъкмо мислех да заведа дело срещу имението Уентуърт — въздъхна Джак, — срещу полицията в Съри и министерството на вътрешните работи, като смятах да призова за свидетел Том.

— Не разчитай на мен — разочарова го приятелят му. — Не бих искал да се противопоставям на лейди Арабела.

— В такъв случай ще се наложи да се задоволя с услугата да ме оставиш по пътя в „Уентуърт Армс“.

— Дадено — обеща Том. — Тъкмо ще можем да обсъдим още някои страни на тази история, за които нямам достатъчно информация.

— И тъй като се чувствам в безопасност с вас, ще се присъединя към вашия полет от „Хийтроу“ — благородно се предаде Анна. — Къде ще се срещнем, Джак?

— Щом минете през въртящата се врата и се качите с ескалатора на първия етаж, завийте надясно и ще видите малък магазин с книги на „У.Х. Смит“. Веднага след рафтовете с бестселъри има мраморна колона, зад която ще ме намерите.

Близо час преди кацането на самолета колата закара Липман до летище „Кенеди“, за да прибере лично картината. Това не попречи на Фенстън да му звъни на всеки десет минути, докато пътуваше към летището, а когато лимузината тръгна обратно към Уолстрийт с червената дървена кутия, прибрана и заключена в багажника, интервалът се скъси на пет.

Фенстън крачеше напред-назад в кабинета си до момента, в който разбра, че Липман е долу пред входа на сградата. Веднага излезе в коридора и изчака вратата на асансьора да се отвори и Бари и шофьорът да донесат дървената кутия.

— Отворете я — нареди председателят, много преди предметът да бъде поставен до стената в кабинета му.

Двамата мъже свалиха първо специалните скоби и извадиха дългите пирони, здраво зачукани в дъските. Фенстън, Липман и Тина стояха встрани и наблюдаваха. Когато най-накрая капакът бе вдигнат и стиропорените пълнежи, придържащи картината да не се движи в кутията, махнати, Бари извади внимателно дървената рамка и опря картината до бюрото на председателя. Фенстън се спусна и започна да дърпа с ръце специалната опаковка — пластмасово платнище, пълно с малки въздушни възглавнички — докато най-сетне не зърна онова, за което бе готов на убийство.

Отстъпи назад слисано.

Никой от присъстващите не смееше да проговори, докато той не се произнесе.

— По-великолепна е, отколкото си я представях! — Думите неочаквано избликнаха и потекоха като порой. — Цветовете са толкова свежи, а рисунъкът — невероятно смел. Истински шедьовър! — добави и по лицата на всички присъстващи се изписа облекчение. — Дори знам точно къде ще закача своя Ван Гог.

Вдигна поглед към мястото, където висеше снимката му с Джордж Буш, на която се здрависваше с президента при последната им среща пред развалините на Кулите близнаци.

Анна с нетърпение очакваше полета си за Съединените щати и възможността да опознае малко по-добре Джак по време на седемчасовия им полет. Надяваше се дори, че той ще отговори на някои от нейните въпроси. Как е разбрал адреса на майка й, защо продължава да подозира Тина и дали има доказателства, че Фенстън и Кранц се познават?