Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Едно нещо така и не мога да разбера, макар че Том ни разказа почти всички подробности — обади се Анна. — Защо продължихте да ме следите до Уентуърт Хол, след като сте знаели, че картината вече лети към Америка?

— Защото мислех, че жената, която уби шофьора ви в Букурещ, ще ви последва и в Лондон.

— И е възнамерявала да ме убие, така ли? — едва чуто попита тя. Джак кимна мълчаливо. — Добре, че не съм знаела — промълви и отмести настрани чинията си.

— Разбрах, че вече е арестувана за убийството на Сергей — намеси се Арабела.

— Узнах го едва снощи, когато се срещнах с Том — уточни Джак.

— Излиза, че ФБР ме е държало под око през цялото време, така ли? — Анна извърна очи към федералния агент, който мажеше масло върху препечена филийка.

— От известно време — призна той. — Дори си мислехме, че вие сте наемният убиец.

— И какви бяха основанията ви?

— Консултант изкуствовед е добър параван за наемник на Фенстън, особено ако е и спортист, а и на всичкото отгоре роден в Румъния. Като вас.

— От колко време ме следите?

— Повече от два месеца — каза Джак. — Вече се канехме да прекратим следенето, когато откраднахте Ван Гог.

— Не съм го откраднала — остро реагира Анна.

— Тя просто предприе действия от мое име — защити я Арабела. — С моята благословия.

— Все още ли се надявате Фенстън да се съгласи да го продаде, за да ликвидирате дълга си към него? Ако го направи, това ще е прецедент в практиката му.

— Не — малко припряно рече Арабела. — Това е последното, което бих искала да се случи.

Джак я изгледа объркано.

— Поне докато полицията не изясни кой е убиецът на сестра ти — вметна Анна.

— Всички знаем кой уби сестра ми — остро отбеляза Арабела. — И ако онази жена влезе сега в стаята, с най-голямо удоволствие ще й пръсна черепа. — И двете кучета наостриха уши.

— Да се знае, е едно, да се докаже — друго — каза Джак.

— Значи Фенстън има шанс да се измъкне невредим от цялата история?

— И то не за първи път — призна Джак. — От известно време ФБР следи дейността му. Четири, с това на лейди Виктория стават пет убийства, са извършени в различни части на света. Всички носят знака на Кранц, но така и не успяваме да свържем нейните стъпки с тези на Фенстън.

— Кранц е убила и Виктория, и Сергей.

— Без съмнение — съгласи се Джак.

— Полковник Сергей Слатинару е бил командващ офицер на баща ви, при това и добър негов приятел — обади се Том.

— Готова съм на всичко, за да помогна по някакъв начин — почти се разплака Анна.

— Може да се каже, че сме направили малък пробив — рече Том, — макар да не сме много сигурни къде точно ще ни изведе следата. Когато отвели Кранц в болница, за да извадят куршума от рамото й, у нея, освен ножа и малко пари в брой, открили и малък ключ.

— Положително от някоя ключалка в Румъния — предположи Анна.

— Не мислим така. На него има инициали КРНЙ 13. Не е кой знае каква следа, но успеем ли да открием какво отключва, може би ще разберем, но само може би, какво свързва Фенстън и Кранц.

— Искате ли да остана в Англия, докато приключите разследването? — попита Анна.

— Не, предпочитам да се приберете в Ню Йорк — рече Джак. — Нека всички знаят, че сте жива и здрава, дръжте се естествено и дори започнете да си търсите работа. Просто не давайте основания на Фенстън да ви подозира.

— Може ли да поддържам връзка с предишните си колеги от неговата банка? — продължи с въпросите тя. — Секретарката му Тина е сред най-добрите ми приятелки.

— Сигурна ли сте в това? — Джак остави вилицата и ножа в чинията.

— Накъде биете, не разбирам.

— Как си обяснявате факта, че Фенстън винаги знаеше къде сте? Няма кой друг да го информира, освен Тина.

— Нямам обяснение, но съм убедена, че тя го мрази точно толкова, колкото и аз.

— Можете ли да го докажете?

— Нямам нужда от доказателства.

— Но аз имам — спокойно заяви Джак.

— Джак, трябва да сте много внимателен, защото, ако грешите — предупреди Анна, — можете да изложите и нейния живот на опасност.

— В такъв случай е още по-важно да се приберете в Ню Йорк и да се свържете с нея при първа възможност — обади се Том в желанието си да успокои напрежението.

Джак кимна в знак на съгласие.

— Имам резервирано място в самолет за тази сутрин — съобщи Анна.

— Аз също — каза Джак. — От „Хийтроу“?

— Не, моят излита от „Станстед“.

— Един от двама ви няма да е зле да смени билета си — предложи Том.

— Няма да съм аз — побърза да се застрахова Джак. — Не желая да ме арестуват втори път за преследване.