Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Върна се обратно на приземния етаж и застана пред таблото с разписанието. Видя само пет международни полета: за Москва, Хонконг, Ню Делхи, Лондон и Берлин. Отхвърли Москва, тъй като самолетът излиташе само след четирийсет минути, а Анна си седеше спокойно в кафенето. За Ню Делхи и Берлин машините щяха да тръгнат привечер, Хонконг също не беше достатъчно сигурна дестинация, въпреки че полетът бе след два часа, петнайсет минути по-късно бе за Лондон. Спря се на Лондон, но не искаше да рискува и затова реши да купи два билета — един за Лондон и един за Хонконг. Ако Анна не се появеше на изхода за заминаващи за Хонконг, ще се качи на самолета за „Хийтроу“. Дали и другата преследвачка бе избрала същата стратегия? Нещо му подсказваше, че тя знае къде отива Анна.

Щом получи двата билета и обясни и пред двете гишета, че не носи багаж, се насочи към изход 33, за да продължи наблюдението си. Настани се на един от столовете, където чакаха пътниците за Москва, които щяха да напуснат залата през изход 31. Мина му през ума дори лудата мисъл да отскочи до хотела за багажа и да си плати сметката и после да се върне на летището. Бързо се отказа, защото това означаваше, че рискува да загуби обекта си.

Позвъни на управителя на хотела в Букурещ по мобилния си телефон и без да влиза в подробности, му обясни какво да направи. Представи си колко изумен е човекът отсреща да получи задачата да прибере багажа на клиента и да го остави на рецепцията. Предложението на странния клиент обаче да добавят още двайсет долара към сметката му заради причинените затруднения бързо ликвидира колебанието.

— Лично ще се погрижа, господине.

Джак вече се питаше дали Анна не бе дошла на летището, за да отвлече вниманието на опашката си, като всъщност възнамерява да се върне обратно в Букурещ, за да прибере червената си кутия. Не можеше да си прости, че се държа толкова глупаво с шофьора на мерцедеса. Ала ако тя бе разбрала, че има опашка, като всеки аматьор би трябвало да се опита да се отърве час по-скоро. Само професионалист би изпълнил такъв пирует, за да се освободи от преследвача си. Възможно ли бе Анна да е професионалистка и да продължава да работи за Фенстън? Ако бе така, то в случая той оставаше единственият обект за наблюдение.

Пътниците за полет 3211 за Москва вече се качваха на борда, когато Анна мина покрай него. Изглеждаше спокойна, когато се настани между пътниците за авиокомпанията „Катай Пасифик“ за Хонконг. Малко след това Джак се изправи и напусна малката зала. Изчака навън повикването на пътниците за полет 017 до Хонконг.

Тримата се качиха на боинг 747 за Хонконг по различно време. Единият — в първа класа, вторият — в бизнес класа, а третият — в икономична.

— Много съжалявам, милейди, но голям кашон с документи пристигна от „Симпсън и Симпсън“ и бих искал да знам къде да го поставим?

Арабела остави писалката и вдигна лице от писалището.

— Андрюс, спомняш ли си времето, когато бяхме малки, а ти беше помощник-иконом?

— Да, госпожо — с леко изумление отвърна достолепният мъж.

— Всяка Коледа играехме играта „Намери пакета“.

— Спомням си, госпожо.

— Една година ти скри кутията с шоколадови бонбони и двете с Виктория цял следобед я търсихме, но така и не успяхме да я открием.

— Така беше, госпожо. Лейди Виктория дори ме обвини, че съм ги изял, и се разплака горчиво.

— И въпреки това ти не й каза къде е кутията.

— Така си беше, госпожо. Сега вече мога да ви призная, че тогава баща ви ми обеща шест пенса, за да не издам скривалището.

— Защо ли го е направил? — вдигна заинтригувана очи Арабела.

— Негово благородие искаше да прекара един следобед на спокойствие с пура и чаша порто, убеден, че вие имате с какво да се занимавате.

— Но ние така и не я открихме — отбеляза Арабела.

— А аз така и не получих своите шест пенса — рече Андрюс.

— Можеш ли да си спомниш къде скри кутията тогава?

Мъжът се замисли известно време и много скоро лицето му се озари от усмивка.

— Да, милейди — отвърна той. — И най-вероятно бонбоните са все още там.

— Добре, защото бих искала да оставиш там кашона, изпратен от „Симпсън и Симпсън“.

— Както желаете, милейди — поклони се леко Андрюс, който очевидно се стараеше да си дава вид сякаш разбира причините за подобно нареждане.

— Ако следващата Коледа, Андрюс, се опитам да намеря този кашон, за нищо на света не бива да издаваш скривалището.