Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Транзитен престой.

— Коя е вашата крайна дестинация?

— Нямам представа — отговори Джак. — Какви са възможностите?

Стюардесата се засмя.

— Държите ли на източната посока?

— Приблизително.

— В такъв случай можете да избирате между Токио, Бризбейн, Сидни или Оуклънд.

— Благодаря ви — любезно отговори Джак. Информацията беше полезна, но не му помагаше много. — Ако реша да прекарам нощта в Хонконг, ще трябва да мина през паспортен контрол, а искам да пътувам транзит…

Развеселена, младата жена се опита да му помогне.

— В залата на летището ще видите два изхода — единият води към мястото, откъдето можете да получите багажа си, а другият — към транзитната зала. Ще си вземете ли багажа, или сте го чекирали за крайна дестинация?

— Нямам багаж — призна Джак.

Младата жена кимна, усмихна се и мина нататък, за да се погрижи за някой друг пътник, който не е толкова объркан.

Джак си даде сметка, че стъпи ли на земята, ще трябва да се движи с максимална скорост, докато намери достатъчно добро място, от което да може, незабелязан от Анна, да следи действията й, без да попадне в полезрението на другата й почитателка.

Анна гледаше разсеяно през люка как самолетът се снишава над летище „Чек Лап Кок“.

Никога нямаше да забрави първото си посещение в Хонконг преди няколко години. На пръв поглед машината се готвеше както обикновено за кацане и изведнъж в последния момент, без никакво предупреждение, пилотът насочи носа надолу право към хълмовете край града, между които се гушеше пистата на Кулун. Сърцата на пътниците, които идваха тук за първи път, направо спряха. Чувстваха се като актьори във филм за Втората световна война. Когато най-сетне кацнаха, неколцина от пасажерите изръкопляскаха. А Анна изпрати мислено благодарност към властите, построили новата писта.

Погледна часовника си. Приземиха се с двайсет минути закъснение, но до следващия й полет оставаха още два часа. Щеше да използва времето да си купи пътеводител на Токио и да започне да го изучава.

Щом стигнаха до вратата на ръкава, който щеше да отведе пътниците в залата, Анна пое бавно между седалките, като изчакваше хората да извадят нещата си от клетките за багаж над седалките. Вглеждаше се в лицата и се питаше дали човекът на Фенстън следи всяко нейно движение. Стараеше се да е спокойна, въпреки че щом някой мъж обърнеше очи към нея, сърцето й забиваше с поне сто удара в минута. Подозираше, че той вече е в залата на летището и си търси удобно прикритие, за да не бие на очи. Нямаше да се изненада, ако знаеше дори крайната й цел. Беше измислила вече каква ще е лъжливата информация, която ще подхвърли при следващия си разговор с Тина, за да го изпрати в погрешна посока.

Влезе в транзитния сектор, където я посрещна светещ неонов надпис, приканващ посетителите да се освободят от чуждестранната си валута. Анна влизаше от магазин в магазин, оглеждаше образците на последната мода, електрическите уреди, мобилните телефони и бижутата. Видя няколко неща, които при обикновени обстоятелства би се замислила дали да не си купи, но поради ограничените си финанси сега бързо отхвърли. Единственото място, откъдето смяташе да пазарува, беше магазинчето за вестници, в което се виждаха издания от най-различна националност, както и последните бестселъри. Разходи се вътре и спря пред сектора за туризъм. Имаше всевъзможни справочници, дори пътеводители за Азербайджан и Занзибар.

Потърси в азбучния ред буквата Я за Япония и вътре Токио. Взе два пътеводителя — на „Бърлиц“ и на „Лоунли Планет“ 6 6 Известни издателства на пътеводители. — Б.пр. .

Джак влезе в магазин за електрически уреди в отсрещния край на търговския център, откъдето имаше чудесна видимост към магазинчето за вестници. Успя да различи единствено фигурата на Анна, застанала под ярко осветен знак с надпис „Пътешествия“. Много му се искаше да може да се приближи, за да разбере кои книги бяха привлекли вниманието й, та така се е задълбочила, но подобен риск би бил немислим. Залови се да брои рафтовете отляво и отдясно, за да може да се ориентира коя държава е избрала.

— Мога ли да ви помогна с нещо, господине? — попита младата продавачка зад щанда.

— Да, ако имате бинокли — отговори Джак, чиито очи не се отделяха от Анна.

— Разполагаме с няколко модела и ви препоръчам един от тях — отговори момичето. — В момента е на преференциална цена — намален е от деветдесет на шейсет долара, до изчерпване на количеството.