Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Докато чакаше навън, Анна погледна няколко пъти часовника си. Не бяха минали и няколко минути, а вече бе започнала да се тревожи. Дали човекът на Фенстън бе успял да я открие? Досещаше ли се за плана, свързан с картината? Най-сетне двамата мъже се появиха отново на вратата с друга, по-обикновена дървена кутия. Размерът бе почти същият, но тънките дъски не бяха маркирани. Сергей я прибра в багажника, хлопна капака и зае мястото си зад волана.

— Благодаря ти — допря устни тя до двете бузи на Антон.

— Едва ли ще мога да заспя, докато не се върнеш — призна й художникът.

— Ще отсъствам не повече от три-четири дни — обеща му тържествено. — Тогава с радост ще те отърва от бремето и никой нищо няма да разбере. — Качи се в колата.

Сергей потегли и тя се обърна да погледне за последен път Антон, който й се стори самотен и някак объркан. Дали щеше да се справи, помисли си с тревога.

Джак нито веднъж не погледна назад, но бе изминал около километър, когато на пътя му се изпречи голям супермаркет. Влезе вътре без никакво колебание. Скри се зад първата колона, откъдето имаше добра видимост към тротоара, и зачака жената да отмине. Но това не се случи. Всеки аматьор би продължил, оглеждайки се, или би го последвал. Джак не остана прекалено дълго, за да не събуди подозренията й, че я е видял. Купи си багета с бекон и яйце и продължи пътя си. Докато дъвчеше закуската си, се опита да предположи кой ли може да я е изпратил? И каква ли беше задачата й? Дали се надяваше той да я отведе до Анна, или сам бе нейната мишена — контранаблюдение, таен страх на всеки агент от ФБР. Дали пък не го бе подгонила параноя?

Щом напусна центъра на града, Джак спря, за да разгледа картата. Реши да вземе такси. Можеше да му се наложи да се придвижи по-бързо, а в квартал „Берцен“ едва ли щеше да намери. Колата може да помогне да се отървеш от опашката си, въпреки че в един краен квартал жълтото такси щеше да бие на очи далеч повече, отколкото в центъра. Провери отново картата, зави наляво и през цялото време не се обърна нито веднъж назад, не провери дори в някоя от витрините с по-големи стъкла. Ако жената беше професионалистка, непременно щеше да разбере, че я е забелязал. Вдигна ръка пред първото празно такси.

Анна бе помолила своя шофьор, както мислеше вече за Сергей, да я върне до същия жилищен блок, който бяха посетили предишния ден. Би предпочела да може да предупреди майка си по телефона по кое време да я чака, но това беше неосъществимо, защото Елза Петреску не одобряваше тези апарати. Към тях и към асансьорите имаше изцяло отрицателно отношение — винаги когато се развалят, няма кой да дойде ги поправи. Знаеше, че майка й става към шест сутринта, за да измие и без това искрящата от чистота къща.

Сергей спря в края на буренясалата пътека, излизаща от Пиаца Раситей. Анна го предупреди, че ще се бави не повече от час, след което ще се отправи към летище „Отопени“, за да не изпусне полета си.

Човекът само кимна.

Джак спря първото такси, което мина покрай него, и се приближи до прозореца от страната на шофьора.

— Говорите ли английски?

— Малко — колебливо отвърна човекът.

Джак разтвори картата и посочи Пиаца Раситей, едва тогава отвори задната врата, за да се качи. Мъжът го изгледа недоверчиво, сякаш чакаше потвърждение. Клиентът кимна. Потеглиха в посока, в която никой турист досега не бе поискал от шофьора на таксито да го закара.

Много скоро и двамата забелязаха, че след тях се движи друго такси, но не се виждаше кой е пасажерът. Може би преследвачката на Джак бе седнала на задната седалка? Дали го беше изгубила, или бе хванала някое от следващите таксита, които успяваше да различи в огледалото за задно виждане? Ако беше наистина професионалистка, щеше да е в някое от тях, при това Джак имаше усещането, че тя чудесно знае накъде се е отправил.

Всеки голям град има своите крайни и бедни квартали, но Джак наистина не беше виждал толкова грозни улици и къщи, като в „Берцен“ — мрачни, високи бетонни постройки, разпръснати из западналия квартал. На графитите, които се виждаха по стените, и в Харлем биха се зачудили.

Таксито вече намаляваше, когато Джак забеляза малко пред тях паркиран до самия тротоар жълт мерцедес, и то на улица, която не бе виждала две таксита в една и съща година.

— Карай нататък — остро нареди той, но колата, в която се возеше, продължаваше да намалява скорост. Джак тупна здраво шофьора по рамото и енергично посочи напред с ръка, за да му покаже, че трябва да продължава.