Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Не пипай нищо. Личните ти вещи вече са извадени, така че да вървим.

Извърна се и видя, че Бари стои на прага и следи всяко нейно движение.

— Много съжалявам — обади се плахо Ребека, — опитах се да те предупредя, но ти…

— Не говори с нея — изсъска Бари. — Подай й кашона. Тя вече е външен човек. — Пръстите му докоснаха върха на палката.

Анна се почуди дали този човек си дава сметка колко смешен изглежда. Обърна се и се усмихна на Ребека.

— Вината не е твоя — каза на секретарката си, докато поемаше кашона от ръцете й. Остави го на бюрото и седна. Наведе се да издърпа най-долното чекмедже.

— Нямаш право да взимаш нищо, което принадлежи на компанията.

— Не мога да допусна, че господин Фенстън настоява да задържи маратонките ми — небрежно обясни Анна, преобу се и пусна обувките с висок ток при другите вещи в кашона. Вдигна го и пое по коридора. Демонстрирането на достойнство вече не бе необходимо. Всеки от служителите знаеше какво означава разговор на висок глас в кабинета на председателя, последван от ескорта на Бари. Уволнение. Този път, докато минаваше по коридора, Анна виждаше само отдръпващи се по стаите си колеги. Всички бяха загубили интерес да си побъбрят с нея.

Шефът на охраната я заведе до една врата в края на коридора, зад която тя никога не беше прекрачвала. Бари я отвори пред нея и застана на прага. Човекът вътре очевидно също беше подготвен за начина, по който се развиха събитията, защото дори не посмя да я поздрави, а мълчаливо й подаде лист, на който с удебелен шрифт бе изписана сумата от 9116 долара, месечната й заплата. Анна се подписа, с което удостовери, че е получила възнаграждението си.

— Ще бъде преведена в сметката ви по-късно днес — промърмори чиновникът, без да вдига очи.

Анна се извърна и видя, че нейният наблюдател се мотае в коридора, без да я изпуска от очи. Чест му правеше, че се стараеше да изглежда заплашителен. Щом тя затвори вратата на счетоводството, отново се залепи за нея и я придружи по дългия коридор.

Стигнаха асансьора и Бари натисна бутона със стрелка надолу.

Чакаха вратата да се отвори, когато самолетът, изпълняващ полет единайсет на „Америкън Еърлайнс“ от Бостън, се заби в деветдесет и четвъртия етаж на Северната кула.

Рут Париш въздъхна с облекчение, когато на монитора над бюрото й се появи съобщението, че самолетът на авиокомпания „Юнайтед“ е отлетял най-сетне от летище „Кенеди“ в 13,40, наистина с четирийсет минути закъснение.

Преди около десет години Рут бе създала заедно със Сам, нейния партньор тогава, компанията „Арт Локейшънс“ и когато той се раздели с нея заради друга, по-млада жена, остана й поне компанията — а практиката доказа, че засега тя е спечелила. Рут беше омъжена за своята работа въпреки дългите часове, взискателните, често пъти капризни клиенти, разправиите със самолети, влакове, товарни превозни средства, които никога не пристигаха по разписание. Пренасянето на велики, понякога и не толкова велики, произведения на изкуството от единия край на земята до другия даваше възможност да се съчетаят естествената й организаторска дарба с пристрастието й към красиви предмети, стига да можеше от време на време да хвърли поглед върху произведенията, чийто транспорт осигуряваше.

Рут обикаляше света, за да приема и уговаря поръчки от правителства, които планират организацията на национални изложби, разговаряше със собственици на галерии и колекционери, които често пъти не искаха нищо друго, освен да пренесат любимата си картина от едната си къща в другата. През годините много от клиентите станаха нейни лични приятели. Но не и Брайс Фенстън. Рут беше установила, че думи като „моля“ и „благодаря“ не присъстват в речника на този мъж, а тя с положителност не фигурираше в списъка му за поздравления за Коледа. Последната поръчка на Фенстън беше да се вземе картина на Ван Гог от Уентуърт Хол и да се транспортира без никакво отлагане до неговия офис в Ню Йорк.

Придобиването на разрешение за изнасяне на шедьовъра не се оказа толкова трудно. За да се спре този износ, музеи и различни институции трябваше да съберат сумата от сто милиона долара. Националните галерии на Шотландия не успяха да осигурят седем милиона и половина английски лири, за да спрат изнасянето на „Етюд на Пиета“ от Микеланджело, и за всички стана ясно, че подобни суми не са по силите на този вид институции.

Когато господин Андрюс, икономът на Уентуърт Хол, позвъни предишния ден, за да съобщи, че картината ще е готова за изнасяне на следващата сутрин, Рут нареди един от най-добре оборудваните и обезопасени камиони да бъде в имението точно в осем сутринта. До десет часа, когато специалният транспорт най-сетне пристигна пред офиса й, Рут не спря да крачи неспокойно напред-назад.