Патриша Корнуел - Ферма за трупове

— Прав си, Бентън. Няма нужда да ми казваш.

Пред трапезарията се бяха струпали множество студенти от Националната академия, облечени в червени ризи, които любопитно разглеждаха всичко, носещо герба на ФБР. Мъже и жени в страхотна физическа форма учтиво ни заобикаляха по стълбите, забързани към класните си стаи. В шарената тълпа не се виждаше нито една синя риза, тъй като от повече от година в академията не бяха приемани нови курсисти.

Тръгнахме по дълъг коридор към фоайето, където светещ знак напомняше на гостите да държат посетителските си пропуски на видно място. Зад предните врати долитащи отдалеч изстрели нарушаваха идеалното спокойствие на великолепния следобед.

Апаратурата за инженерни проучвания представляваше три бежови сгради от бетон и стъкло, с големи врати и високи телени огради. Редиците паркирани коли свидетелстваха за наличието на хора, които никога не бях виждала, защото АИП като че ли поглъщаше служителите си и ги освобождаваше само в моменти, когато ние останалите не бяхме в съзнание.

Уесли спря до предната врата пред сензорен модул с цифрова клавиатура, закачен на стената. Постави десния си палец върху разчитащ окуляр, който провери отпечатъка му, докато екранът му даваше нареждане да напечата личния си номер за идентификация. Биометричната брава се отключи с леко изщракване.

— Очевидно и преди си идвал тук — отбелязах аз, докато Уесли държеше вратата, за да мина.

— Много пъти — отвърна той.

Зачудих се каква ли работа го водеше тук толкова често. Тръгнахме по коридор, застлан с бежов мокет, меко осветен и тих, два пъти по-дълъг от футболно игрище. Минахме покрай лаборатории, където учени в консервативни костюми и бели престилки се занимаваха усърдно с дейности, за които не знаех нищо, а и не можех да разбера естеството им само с един бегъл поглед. Мъже и жени работеха в кабини, над тезгяхи, отрупани с инструменти, железария, видеоекрани и странни устройства. Иззад двойна врата без прозорци се чуваше виенето на електрически трион.

Стигнахме до асансьора и Уесли отново трябваше да покаже отпечатъка от палеца си, преди да имаме право да пристъпим в пречистеното светилище, където Луси прекарваше дните си. Вторият етаж напомняше на охлаждан от климатична инсталация череп, в който се намираше изкуственият мозък. Стените и мокетът бяха светлосиви, а пространството прецизно разделено като формичка за ледени кубчета. Всяка кутийка съдържаше две бюра с лъскави компютри върху тях, лазерни принтери и купчини хартия. Забелязах Луси веднага. Тя беше единственият аналитик, облечен в униформата на ФБР.

Тя седеше с гръб към нас и говореше в микрофона на телефонното устройство, закачено на главата й. Едната й ръка движеше мишката по подложката, а другата печаташе по клавиатурата. Ако не знаех каква е истината, щях да си помисля, че композира музика.

— Не, не — каза тя. — Едно дълго изсвирване, последвано от две къси. Вероятно става дума за повреда на монитора или пък на схемата с видеочиповете.

Тя се завъртя на стола си, когато ни забеляза с периферното си зрение.

— Да, ако изсвирването е само едно, има огромна разлика — обясни Луси на човека от отсрещната страна на линията. — Сега говорим за проблем в системата. Слушай, Дейв, може ли да ти звънна малко по-късно?

Забелязах биометричен скенер на бюрото й, полузаровен под купчина хартия. На пода и по рафтовете над главата й бяха разхвърляни страхотни програмни ръководства, кутии с дискети и ленти, компютърни списания и богат асортимент подвързани в синьо издания, носещи печата на Министерството на правосъдието.

— Искаше ми се да покажа на леля ти с какво се занимаваш — каза Уесли.

Луси свали слушалките и ако се зарадва, че ни вижда, с нищо не го показа.

— В момента съм затънала до гуша в проблеми — съобщи тя. — Получаваме грешки при някои от машините четири-осем-шест — обясни тя и добави заради мен: — Използваме компютрите, за да развием криминалната мрежа на изкуствения интелект, позната като КАИН.

— КАИН? — зачудих се. — Това е доста иронично съкращение за система, създадена, за да открива жестоки престъпници.

Уесли се намеси:

— Предполагам, че можеш да гледаш на това като на върховен акт на разкаяние от страна на първия убиец в света. Или пък просто е нужен такъв, за да разпознае другия.

— Основно — продължи Луси — амбицията ни е КАИН да бъде автоматизирана система, която имитира реалния свят колкото се може повече.