Патриша Корнуел - Крадци на лица

— В момента имаш редкия шанс да говориш със специалиста по чудати имена и как отговарят те на негодниците, които ги носят. — Марино си наля още кафе, докато говореше. — Следователят по смъртните случаи се казва Гор (Кръвопиеца). Слотър (Касапина) е сериен убиец. Педофилът е Чайлдс (Децата). Господин Бери (Гробаря) е погребвал жертвите си в гробищата. Имаме и съдиите Гелоус (Бесилката) и Фрай (Електрическия стол). И още Фреди Гамбъл (Хазарта). Последният мамел комарджиите в ресторанта, където го пречукали. Доктор Фагърт (Педераста) е убил петима мъже хомосексуалисти. Избол им очите. А помниш ли Крисп (Хрупкавия)? — Марино ме погледна. — Него пък го удари гръм. Дрехите му били разпилени по целия паркинг пред църквата, а токата на колана му била стопена…

Не можех да слушам повече всичко това толкова рано сутринта, затова протегнах ръка назад да взема слушалки, за да се спася от брътвежите на Марино и да чуя за какво става дума в кабината на хеликоптера.

— Не бих искал да ме удари гръм в някоя църква и после всички да прочетат за това във вестника — продължаваше да обяснява Марино.

Той си сипа още кафе, като че нямаше оплаквания от простатата и пикочния мехур.

— Направил съм списък на всички тези неща през годините. Но не съм го казвал на никого. Дори не и на теб, докторе. Ти не си записваш такива гадости, забравяш ги. — Той сръбна една глътка от кафето си. — А хората издават такива неща. Като онези малки книжлета, които виждаш при касите на магазините.

Сложих си слушалките и забелязах, че селските ферми и пустите ниви постепенно се сменят с къщи с хамбари и дълги павирани алеи към тях. Крави и телета се бяха насъбрали като черни гроздове в обградените с огради пасища, а някаква косачка вдигаше прах, докато се движеше бавно през ливадата, по която имаше разпиляно сено.

Погледнах надолу към земята, която постепенно се бе превърнала в синоним на богатството на Уорънтън. Престъпността беше малка в този край, а към големите имения от стотици декари имаше пансиони за посетители, тенискортове, басейни и конюшни. Летяхме ниско над частни летища и езера, в които плуваха патки и гъски. Марино беше отворил уста от учудване.

Нашите пилоти мълчаха известно време, докато чакаха да се включат в честотите на Националния отряд за бързо реагиране на терена. После чух гласа на Луси, докато сменяше честотите по радиопредавателя.

— Ехо едно, хеликоптер девет-едно-девет Делта Алфа. Тиюн, чуваш ли ме?

— Чувам те, девет Делта Алфа — обади се Т. Н. Макгъвърн, началничката на отряда.

— Намираме се на шестнадесет километра на юг и ще кацнем с пасажерите — съобщи Луси. — Приблизително време за кацане осем, нула нула часа.

— Прието. Тук се чувствам като през зимата и не мога да се стопля.

Луси превключи на Автоматичната служба на Манасас 9 9 Манасас — град в североизточна Вирджиния. — Б.пр. за прогноза на времето, а след това изслуша дългата прогноза за вятъра, видимостта, атмосферните условия, температурата на въздуха, температурата, при която се образува роса, и отчитането на висотомера съобразно часовото време в Сиера. Това бяха последните данни за деня. Не бях очарована, като разбрах, че температурата на въздуха е паднала с пет градуса по Целзий, след като бях тръгнала от къщи и се сетих, че Бентън отива на топло, слънчево място, където има океан.

— Там вали дъжд — каза помощник-пилотът на Луси.

— Дъждът е най-малко на тридесет и два километра западно и ветровете духат също от запад — отговори Луси. — Така е през месец юни.

— Изглежда, че още един хеликоптер „Чинок“ се задава към нас на хоризонта.

— Да им напомним, че сме тук — заговори Луси и превключи на друга честота. — „Чинок“ над Уорънтън, хеликоптер девет-едно-девет Делта Алфа, на тази честота ли сте? Часът при вас е три, три километра и двеста метра на север и височина триста и петдесет метра.

— Виждаме ви, Делта Алфа — отговориха от военния двумоторен хеликоптер, кръстен „Чинок“ на името на едно индианско племе. — Приятен полет.

Племенницата ми щракна два пъти превключвателя и прекъсна излъчването. Просто не можех да позная спокойния й тих глас, когато се разнесе в ефира и бе уловен от антените на непознати хора.

Слушах ги, докато приключиха, и щом стана възможно, се включих в разговора.

— За какъв вятър и студ говореха те? — попитах аз, като гледах Луси в гръб.

— Вятър, който се движи с тридесет и два километра в час с тенденция да се усили до четиридесет откъм запад — прозвуча гласът й в слушалките ми. — И ще се усилва още повече. Добре ли сте вие там отзад?