Татяна Полякова - Ако жените пожелаят

— Къде е любимият ти?

— Отиде да купи праскови — казах й аз.

— Какво? — не разбра Таня.

Въздъхнах и й обясних:

— О’Хенри има един разказ. Някакъв малоумник отишъл да купи праскова, понеже на жена му много й се искало да изяде въпросната праскова. Наложило му се малко да постреля и дори изпратил няколко души в затвора, но намерил праскова. Макар че по това време жена му вече искала портокал.

— А ти какво искаш?

— Тишина.

— Стига де, защо си толкова проклета? Човекът се старае, угажда ти.

Съгласих се с това.

— Прочел е някъде, че по време на бременността жените са емоционално неустойчиви и затова се държи внимателно.

— Лома чете книги, така ли? — изплаши се Таня.

— Да — кимнах аз. — „Енциклопедия на семейния живот“. Нея вече я изчете. Сега има друга настолна книга — „Вие и вашето дете. Съвети за младите майки“.

— И какво от това? — обиди се Таня. — Нищо полезно ли няма в тях? Ти със сигурност няма да прочетеш съветите… значи поне Лома трябва да е в течение и изобщо…

— Точно така — въздъхнах аз.

— Защо не ми направиш чай?

— Мързи ме да стана.

— Добре, аз ще стана. Лома отдавна ли излезе?

— Преди половин час.

— Стана късно… — отбеляза Таня. — А ти само една праскова ли поиска?

— Да.

— Няма да стане. Лома е с широка душа и ще домъкне цял килограм.

— Три килограма — въздъхнах аз.

— Какво? — не разбра Таня.

— Ще домъкне три килограма, защото душата му наистина е широка.

— Искаш ли да се хванем на бас? — предложи приятелката ми.

— Хайде — свих рамене аз.

Обаче и двете не познахме колко широка беше душата на мъжа ми. Лома се появи в кухнята в компанията на двама младежи, натоварени с щайги. Те излязоха, сетне отново влязоха, а щайгите се увеличиха. След прасковите се появиха ябълки, круши, три ананаса, чийто вид кой знае защо винаги ме дразнеше, тъй като пораждаха в мен асоциация с главата на любимия ми, сетне се появи грозде, манго, киви… А след това аз изгубих интерес. Таня ми каза със съчувствие:

— Какво да се прави… ще се опитаме да ги изядем.

А аз мило попитах:

— Гена, задължително ли трябваше да превърнеш дома ни в магазин за плодове?

— Е, какво толкова, Лада? — натъжи се Лома. Напоследък той много страдаше заради промените в настроението ми, ходеше из къщи по чорапи и се опитваше да говори шепнешком, и то предимно със себе си: — Ти имаш нужда от витамини. Бледичка си и очите ти са толкова тъжни… кажи ми де, какво искаш, а?

Таня бе подпряла бузата си с ръка, гледаше го със съжаление и ми съчувстваше.

— Ломе, защо не я оставиш на мира. Тя… се подготвя за голямото събитие… иска да се съсредоточи, да помълчи…

— А ти защо си дошла? — разяри се Лома. — Някой да те е канил? Толкова си ми омръзнала, че ако зависеше от мен, отдавна да съм те изритал, но не искам да разстройвам Лада.

— Ломе, изяж една прасковка, а? — посъветва го Таня.

— Не съм те питал какво да правя.

И все пак Лома бръкна в щайгата, избра плодовете, които му харесаха, изми ги старателно, сложи ги във фруктиера и ми ги поднесе, макар че не дръзна да каже нищо. Сетне поскуча малко, изяде три праскови и започна да се заяжда с Таня:

— И защо се влачиш непрекъснато тук? Нямаш ли си друга работа?

— Нямам си — съгласи се тя, — страшна скука ме е налегнала. Градчето съвсем замря. Навсякъде цари тишина както нощем на гробището. Днес надникнах във вестника и гледам написано с едри букви „Убийство“. И какво се оказа? Някаква жена заклала мъжа си на пияна глава.

— Ама че си глупава — ядоса се Лома. — Все дрънкаш ли, дрънкаш. Скучно й било… Щом ти е скучно, стой си вкъщи. А пък ти се влачиш тук, дрънкаш врели-некипели, сетне Лада се мръщи, а пък аз само се тревожа. Ще взема да те изпъдя все пак…

— Я стига — въздъхна Таня. — Изяж още нещо… — В този момент тя ме погледна и започна отнесено: — Наскоро си мислех за разни неща и реших, че е време да се погрижим за душите си, та живота ни да не мине напразно, да направим нещо смислено.

Щом забеляза любопитството в очите ми, Лома се оживи:

— Дали пък да не вземем да построим една църква? Хайде… Нямам нищо против Бога. Лада иска да ходя на църква и аз ходя всяка неделя. Пари има, майстори ще намерим, за нула време ще я струпат, тоест ще я въздигнат. Ще покрием куполите с чисто злато, та Господ да не ни подмине. — Лома млъкна и погледна нерешително първо към мен, а сетне към Таня. Аз кимнах.

— Това е добра идея.

— Чудесно — зарадва се мъжлето ми, а Таня кисело се свъси.