Татяна Полякова - Ако жените пожелаят

— А ти какво му каза? — заинтересувах се аз.

— Викам му, защо ти трябва да се разправяш с жена си. Щом иска хлапето да учи в това училище, иди там, плати каквото трябва и нека да си учи, а жена ти ще се успокои.

— Между другото жената на Зверчето постъпва умно — казах замислено аз.

— Ами? — наостри уши Лома. — Защо мислиш така?

— Защото синът й трябва да учи, за да стане човек.

— Това е така, разбира се — съгласи се Лома. — Вместо да се кара с жена си, да иде сам…

— Няма да стане — завъртях глава. — Учила съм в това училище и зная за какво става дума. Там няма да вземат просто ей така пари от него. Важни са познанствата както и това от какво семейство е детето. Това е привилегировано училище, винаги е било такова и такова ще си остане: педагози, лекари и началства от всякакви рангове пращат децата си там.

Лома се намръщи и дори остави вилицата си, което означаваше, че му е станало много обидно.

— А ние да не сме по-долу от тях? Значи хлапето на Зверчето няма да може да иде там?

— Може. Една моя приятелка е завеждащ учебната част в това училище, ще го уредим. Остави ми телефона му, ще се обадя на жена му и ще си поговоря с нея.

Лома се усмихна и ме дръпна за ръката към себе си.

— Ти си много добър човек, Лада.

— Трябва да проявяваме загриженост към хората — подсмихнах се аз. — Сега ти си голям човек, трябва да си като баща за всички, за да се обръщат към теб и за най-дребните неща, а ти не бива да се разсейваш, а да помагаш. Заради работата си доброто ще ти се върне стократно умножено. — Това ме наведе на някои мисли.

— Гена, на кого реши да оставиш казиното?

След смъртта на Моисеев с казиното се занимаваше нашият счетоводител Славик и този ангажимент много го тормозеше. Той и без това беше затънал до гуша в работа, тъй че трябваше да освободим човека от излишното натоварване. Лома все не можеше да се спре на нечия кандидатура.

— На Врабеца сигурно — сви рамене той.

— Той пие — отбелязах аз.

— Че кой не пие в наши дни, Лада?

— Три пъти се ожени за една година, нарича жена си „крава“, двете му деца живеят на съседната улица, а татко им минава покрай тях с „Мерцедес“-а и дори по едно мижаво шоколадче не им купува. Не, Врабеца не става — поклатих глава аз. Лома ме погледна учудено, и то не защото решително отхвърлих кандидатурата на Врабеца, а заради това, че много добре познавах личния живот на съратниците му.

— Че кого тогава да сложим? — попита той.

— Ами сложи Зверчето. Той пие малко, уважава жена си, обича момченцето си. Ако на един човек семейството му е скъпо, той няма да зарита срещу ръжена и за него ще е по-добре да живее с малко, но спокойно, отколкото да посяга на голямото, но и да поема голям риск. Тъй че сложи там някой семеен човек, защото можеш да му имаш повече доверие.

Не зная по какъв начин, но думите ми стигнаха до ушите на Врабеца. Едва довчера той се чувстваше вече утвърден на новата длъжност, беше поливал събитието с приятелите си и изведнъж да го споходи такава несполука. Врабеца събра сили и отиде в кантората при Лома. Но в такива случаи Лома винаги проявяваше завидна твърдост и Врабеца си тръгна оттам здравата наруган. Новината дълго се обсъждаше, след което момчетата започнаха да проявяват похвално влечение към семейните устои. За един миг от кантората изчезнаха и мадамите, които дълго време смятаха ресторанта за свой роден дом. И сега, когато се появяха вечер с някого от посетителите, те виждаха как бившите им приятели по всевъзможни начини подчертаваха желанието си да се държат колкото се може по-далеч от тях, така че дори не можеха и да си мечтаят за по едно безплатно питие. Много скоро оцветените в червено дни от календара започнаха да се празнуват в компанията на скъпите половинки, тъй като Лома давеше тон в това начинание. Не след дълго съратниците на Лома престанаха и да се изчервяват, когато произнасяха фразата: „Аз съм с жена си“. А аз продължавах да наблюдавам и да експериментирам.

През октомври се нанесохме в новата къща. Тя ми харесваше и изобщо животът ми доставяше удоволствие.

— Лада, трябва да полеем новия си дом — отбеляза Лома.

— Трябва — съгласих се аз. — Ако искаш да поканиш приятелите си, нямам нищо против. Покани ги и си пиянствайте на воля. Сетне с божията помощ и с помощта на Таня ще успея все някак да оправя къщата. Но по време на празненството няма да остана. Трудно понасям пияните ви физиономии.

— А къде ще идеш? В смисъл как няма да останеш? — разтревожи се Лома. Той не обичаше моите излизания и винаги беше настроен категорично против самостоятелното ми движение.