Татяна Полякова - Ако жените пожелаят

За пет минути в Лома се извършиха поразителни изменения. Могъщите му гърди започнаха учестено да се надигат, челюстите му се стегнаха, а очите му излъчваха такъв гняв, че ние моментално настръхнахме. Усещаше се, че мъжлето ми е готово да изпозастреля целия град, само и само да залови този невидим засега враг. Докато Лома стискаше челюсти, ние загрижено размишлявахме и предпазливо се споглеждахме. Човекът, който извърши това толкова несполучливо покушение, стоеше много близо до нас и едва ли беше глупак. Той бе информиран за същинското положение на нещата и не хранеше никакви илюзии по отношение на Лома, защото много добре знаеше кой всъщност стои зад гърба му. Само по себе си мъжлето ми не беше опасно за него и това също пораждаше множество размисли. Излизаше, че напразно бях насинила окото на Лома.

Естествено ние не казахме всичко това пред него, но на всеки от нас му беше ясно какви мисли се въртят в главата на другия.

— Ще изровя тази измет изпод земята — заяви Лома, а ние кимнахме едновременно, защото този човек наистина трябваше спешно да бъде изровен.

Пътувахме до вкъщи около половин час. За това време мислите ми се подредиха и започнаха да се появяват някакви догадки. Затова изобщо не се изненадах от нещата, които се случиха по-нататък.

А се случи следното. Ние седнахме в хола и все още продължавахме леко да се тресем. Лома донесе питиета и опразни една водна чаша водка. Излочи я така, както се пие вода, и от тази гледка на нас ни се схванаха челюстите. Мъжът ми се приближи до мен с вид на побъркан и се вкопчи в рамото ми. У него се долавяше настойчива потребност да стиска някоя част от тялото ми в ръцете си. Вероятно така се чувстваше по-спокойно. Страхът ми окончателно премина и останаха само злобата и ядът, насочени срещу един конкретен човек — дори не заради това, че преди минути можеха да ме убият по негово желание, а заради това, че аз бях такава глупачка и му повярвах. Човек се учи от грешките си и това беше един добър урок.

— Хайде да помислим кой би могъл да направи това? — внесе предложение Лома. Той направо преливаше от жажда за действие.

— Саид — каза тихо Костя и погледна спокойно и твърдо Лома в очите.

— Саид — повтори като ехо Таня, а аз кимнах:

— Саид…

Ние замряхме в очакване да видим каква ще е реакцията на Лома и обмисляхме как по-меко да му обясним защо сме решили така, без да нанесем удар по гордостта му. Противно на очакванията ни, Лома не се хвърли да защитава приятеля си. Той извика охраната и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — скокнах аз. Лома се подсмихна, а ние се поразихме от това как всъщност сме могли да командваме тази кобра досега.

Казано накратко, настръхнахме, а Лома рече със същата си ужасяваща усмивка:

— Ще си поговоря с приятелчето си.

— Гена — разбързах се аз, — той ще отрече всичко, нужни са доказателства…

— Той всичко ще ми каже — увери ме мъжлето ми и излезе, а ние зачакахме и започнахме да премисляме какво би могло да излезе от тази среща.

Лома се върна късно. С Таня дремехме във фотьойлите и дори Костя, смазан от напрежението през деня, бе полегнал и затворил очи. Лома отиде мълчаливо в банята и дълго си ми ръцете. Аз стоях до него и го гледах — няма защо да крия — със страх. В един момент той вдигна глава и ми се усмихна. Подадох му кърпата, той избърса ръцете си и ме прегърна.

— Какво стана? — попитах плахо, като за всеки случай се притиснах силно в мъжа си.

— Саид е — отвърна той някак равнодушно.

— Призна ли си?

— Има си хас… Дрънкаше като празна тенекия. Не съм предполагал, че това мое приятелче ще се окаже чак толкова кекаво…

— Обясни ли ти защо го е направил? — попитах аз и облизах устни.

— Че как иначе… Искал да ме спаси. Жените ни започнали да командват положението, а пък аз съм бил нещо като момче за всичко.

— Той е глупак — въздъхнах.

— Точно така. Бих могъл да му простя много неща, но не и теб.

Изминаха няколко месеца. С Таня полека-лека се оттеглихме от бизнеса, тъй като мъдро преценихме, че сега вече мъжете могат да се справят много добре и без нас. Естествено, не биваше да ги изпускаме от очи, но трябваше да го правим ненатрапчиво. През това време не се случи нищо, което да си заслужава вниманието, с изключение на това, че аз се канех да стана майка. Мъжлето ми напълно откачи, търчеше из къщата, разместваше мебелите, побъркваше ме с дрънканиците си и изобщо здравата ми действаше на нервите.

В този момент той не си беше вкъщи, аз се наслаждавах на краткия си отдих и затова не се зарадвах на Таня. Тя се появи както винаги не навреме и бодро се поинтересува: