Агата Кристи - Карибска мистерия

— Какви безумни глупости са това… — изкрещя Тим Кендъл, но не успя да довърши.

Разнесе се силен писък — безумен и гневен. Естер Уолтърс се отскубна от мистър Рафиъл, като едва не го събори на пода, и изтича през стаята към Джаксън. Започна да го дърпа, но напразно.

— Пусни го! Пусни го веднага! Това не е вярно! Нито дума от този брътвеж не е вярна! Тим! Тим, скъпи, това не е вярно! Ти не би могъл да убиеш човек! Знам, че не би могъл! Че не би го направил. Всичко е заради тази ужасна жена, за която се ожени! Тя наговори куп лъжи за теб! Пълни лъжи! Всичките до една! Вярвам в теб! Обичам те и ти вярвам! Никога няма да се хвана на никакви лъжи… Ще…

Тогава Тим Кендъл изгуби контрол над себе си.

— Дяволите да те вземат, проклета кучко! Не можеш ли да мълчиш! Искаш да ме окачиш на въжето ли? Млъкни, чуваш ли! Затвори голямата си мръсна уста!

— Горката глупачка — каза мистър Рафиъл тихо. — Значи ето за какво било всичко това…

— Значи ето за какво било всичко това — каза мистър Рафиъл.

Бяха се усамотили с мис Марпъл.

— Значи тя е имала любовна авантюра с Тим Кендъл, така ли? — попита той.

— Едва ли е било само авантюра — отговори мис Марпъл оживено. — По-скоро романтично увлечение с надежда за брак в бъдеще.

— Така ли? И кога? След като жена му умре?

— Не мисля, че горката Естер Уолтърс е знаела, че Моли я очаква смърт — каза мис Марпъл. — Предполагам, тя е повярвала на приказките на Тим Кендъл… Че Моли е влюбена в друг мъж, който я е последвал тук, на острова… Изглежда е смятала, че Тим ще се разведе. Съвсем почтено и законно. Но го е обичала много.

— Е, това не е трудно да се обясни. Той е привлекателен тип… Но какво го е накарало да й обърне внимание…

— Мистър Рафиъл, вие знаете отговора, нали? — попита мис Марпъл.

— Е, мога да дам доста добро обяснение, но не мога да разбера откъде ти си научила. И как би могъл да разбере Тим Кендъл.

— Е, мога да обясня тези неща с помощта на малко въображение, макар че би било по-просто, ако ми кажете вие.

— Няма да ти кажа нищо. Ти ми кажи, след като си толкова умна.

— Струва ми се напълно възможно — започна мис Марпъл, — прислужникът ви Джаксън, както пролича и от думите ви, да има лошия навик от време на време да разглежда документите ви.

— Напълно възможно — съгласи се мистър Рафиъл. — Само че освен това, ако не се лъжа, казах, че сред тях не би могъл да намери нищо полезно за него. Погрижил съм се за това.

— Предполагам — каза мис Марпъл, — че е прочел завещанието ви.

— Да, да. Разбирам. Наистина имах копие от завещанието си.

— Казахте ми — продължи мис Марпъл, — казахте ми съвсем ясно и категорично, че в него няма нищо за Естер Уолтърс. Накарали сте я да повярва в това. А също и Артър Джаксън. И това е вярно, що се отнася до него. Не сте му оставили нищо, но сте оставили на Естер, макар и да не сте имали намерение да й съобщавате този факт. Нали съм права?

— Да, точно така е… Но не мога да си обясня как си разбрала.

— Е, начинът, по който настоявахте, че не сте й оставили нищо, беше достатъчно красноречив — обясни мис Марпъл. — Мога да кажа, че имам известен опит с хората, които лъжат.

— Предавам се — каза мистър Рафиъл. — Добре, права си. Оставих на Естер петдесет хиляди лири. Когато умра, смятах да я изненадам приятно. Предполагам, че след като е научил това, Тим Кендъл е решил да се освободи от сегашната си съпруга посредством подходяща доза едно или друго, и да се ожени за петдесет хиляди лири и Естер Уолтърс. И вероятно в подходящ момент е щял да се отърве и от нея. Но как е научил за тези петдесет хиляди лири?

— Казал му е Джаксън, разбира се — отговори мис Марпъл. — Двамата бяха доста близки. Тим Кендъл се държеше приятелски с него и предполагам, че за това не е имал никаква специална причина, просто му е бил симпатичен. А между другите клюки Джаксън му е споменал, че Естер Уолтърс ще наследи много пари, макар и да е в неведение за това, и дори, може би, че той самият се надява да я убеди да се омъжи за него, въпреки че досега опитите му да заплени въображението й са напълно безуспешни.

— Нещата, които си въобразяваш, изглеждат напълно правдоподобни — отбеляза мистър Рафиъл.

— Но аз проявих глупост — отговори мис Марпъл. — Голяма глупост. Всичко съвпадаше, наистина. Тим Кендъл е много умен, независимо че е морално деградирал. Беше много ловък в пускането на слухове. Половината от нещата, които чух тук, са тръгнали от неговата уста, предполагам. Говореше се за някакъв нежелан млад човек, за когото Моли щяла да се омъжва, но съм склонна да вярвам, че този млад човек е бил самият Тим Кендъл, макар и тогава да не е използвал това име. Родителите й вероятно са дочули нещо лошо за него, той е решил да се направи на обиден и да не се съгласи Моли да им го „покаже“ както му е редът. След това двамата са измислили малък заговор, който им се е сторил много забавен. В началото тя се е цупела и е тъгувала за него, но след това се появява някой си мистър Тим Кендъл, добре научил имената на множество стари приятели на родителите й и те го приемат с отворени обятия, като приятният млад човек, който ще накара дъщеря им да забрави непрокопсаника… Сигурно с Моли са се смели дълго над плана си. Както и да е, те са се оженили и с парите й са успели да купят този хотел от предишните собственици. Предполагам, че е довършил остатъка от парите й доста бързо. След това попаднал на Естер Уолтърс и възможността да се сдобие с още пари…