Патриша Корнуел - Решаваща улика

— В какъв смисъл?

Столът на Марино изскърца силно, когато той се облегна назад и скръсти ръце.

— Доста отдалечена — отговори Хънт. — Излъчваше арктически цветове. Светлосиньо, бледожълто като слабо слънце, и бяло толкова студено, че напомняше за сух лед, като че ли тя би избухнала, ако я докоснат. Точно тази бяла част беше различната. От повечето жени приемам пастелни цветове. Женствени цветове, подхождащи на дрехите им. Розово, жълто, синьо, зелено. Дамите са нежни, пасивни, крехки. Понякога срещам жени, които излъчват тъмни, силни цветове като морскосиньо, виненочервено или кармин. Те са от силния тип. Обикновено агресивни, може да са адвокати, лекари или бизнесдами. Често носят костюми в тези цветове. Те са от хората, които застават до колите си с ръце на кръста и наблюдават всичко, което работниците правят. Не се колебаят да посочат някое непочистено петънце или неизбърсана струя.

— Ти харесваш ли този тип жени? — попита Марино.

Ал се поколеба.

— Честно казано — не.

Марино се изсмя, наклони се към него и каза:

— Хей, и аз не харесвам подобни дами. Предпочитам пастелните мацета.

Погледнах Марино презрително. Той не ми обърна внимание.

— Ал, разкажи ми нещо повече за Берил, за сигналите, които си получил от нея.

Хънт намръщено се замисли.

— Пастелните цветове, излъчени от нея, не бяха толкова необичайни, но не бих ги описал като крехки. Нито пък пасивни. Бяха по-студени, арктически, а не прилични на цветя. Сякаш казваше на света да се държи надалеч от нея, да й остави достатъчно място.

— Може да е била фригидна.

Хънт отново се заигра с кутията „Севънъп“.

— Не, сър, не искам да кажа такова нещо. Всъщност не мисля, че приемах подобни сигнали. Това, което идва наум, е дистанция. Огромна дистанция, която трябва да преодолееш, за да достигнеш до нея. Но ако успееш да го направиш и се приближиш до нея, тя би те изгорила с енергията си. Това отразяваха горещите бели сигнали, които ми направиха впечатление. Берил беше ужасно напрегната. Струваше ми се, че е много интелигентна и сложна личност. Дори когато си седеше сама на пейката и не поглеждаше към никого, умът й не спираше да работи. Забелязваше всичко около себе си. Държеше се дистанцирано и приличаше на гореща бяла звезда.

— Ти забеляза ли, че не е омъжена?

— Не носеше халка — отговори Хънт. — Приех, че е неомъжена. А и не съм забелязвал нищо по колата й, което да говори за наличието на мъж.

— Не схващам. — Марино изглеждаше объркан. — Как може да се съди по колата й?

— Беше докарала колата си за втори път при нас. Аз наблюдавах как я почистват отвътре. Не видях нищо мъжко. Например чадърът й се намираше отзад на пода и беше един от онези елегантни сини чадъри, които жените носят, а не черен с дървена дръжка като мъжките. Взетите от химическо чистене дрехи също лежаха отзад. Изглеждаше, че в чантите има само женски дрехи. Повечето омъжени дами прибират и дрехите на съпрузите си заедно със своите. Освен това багажникът. Нямаше инструменти, кабели и други подобни. Нищо мъжко. Може да е странно, но когато по цял ден гледаш коли, започваш да забелязваш тези подробности и да си вадиш заключения за шофьорите им, без всъщност да се замисляш върху това.

— Струва ми се обаче, че доста си се замислял в нейния случай — каза Марино. — Мислил ли си някога да я поканиш да излезете заедно, Ал? Сигурен ли си, че не си знаел името й, не си го забелязвал на някоя разписка от химическо чистене или на пощенски плик, забравен в колата?

Хънт поклати глава отрицателно.

— Не й знаех името. Може би не съм искал да го узная.

— Защо не?

— Не знам… — Гласът му прозвуча сконфузено и затруднено.

— Хайде, Ал. Можеш да ми кажеш. Хей, сигурно и аз бих поискал да изляза с нея. Била е хубава жена, интересна. И аз щях да си мисля за нея, тайно да разбера името й, вероятно щях да опитам да й се обадя.

— Е, аз не постъпих така. — Хънт се втренчи в ръцете си. — Не опитах нищо подобно.

— Защо?

Тишина.

Марино каза:

— Вероятно в миналото си имал подобна жена и тя те е разочаровала?

Тишина.

— Хей, Ал, на всекиго се случват такива неща.

— В колежа — почти неразбираемо отговори Хънт. — Ходех с едно момиче. Две години. Тя ме изостави заради един тип от медицинското училище. Жени като нея… те търсят определен тип мъже. Когато решат да се омъжат, имам предвид.

— Търсят големи клечки. — Гласът на Марино се изостряше. — Адвокати, доктори, банкери. Не харесват момчетата, които работят в автомивки.