Тес Геритсън: Хирургът

Беше живяла достатъчно дълго, за да разбере, че умира.

И когато всичко свърши, когато агонизиращата й борба приключи, ти ни остави визитка. Сгъна прилежно нощницата на жертвата и я сложи върху тоалетната масичка. Защо? Дали това не е някакъв извратен знак на уважение към жената, която току-що си заколил? Или това е твоят начин да ни се подиграеш? Твоят начин да ни кажеш, че ти контролираш положението?

Мур се върна в дневната и потъна във фотьойла. В апартамента беше горещо и задушно, но той трепереше. Не знаеше дали треперенето беше предизвикано от физическо или емоционално усещане. Бедрата и раменете му го боляха, така че може би беше хванал някакъв вирус. Летен грип, най-лошия вид. Помисли си за всички места, където предпочиташе да бъде в този момент. В лодка по някое езеро в Мейн с въдица в ръка. Или, застанал на морския бряг, да наблюдава как мъглата се отдръпва навътре. Където и да е, само не и на това място на смъртта.

Писукането на пейджъра му го стресна. Изключи го и осъзна, че сърцето му препуска. Наложи си да се успокои, преди да извади мобилния си телефон и да набере номера.

— Ризоли — отговори тя при първото позвъняване. Поздравът й беше директен като куршум.

— Изпрати ми сигнал по пейджъра.

— Не ми каза, че имаш попадение по VICAP 5 5 Violent Criminal Apprehension Program — Програма за свързани с насилие престъпления. — Бел.прев. — каза тя.

— Какво попадение?

— За Даяна Стърлинг. Сега преглеждам документацията за нейното убийство.

VICAP беше национална база данни за убийствата и нападенията, събрана от станали в страната случаи. Убийците често повтарят един и същ модел на поведение и чрез тази информация следователите можеха да свързват извършените от един и същ субект престъпления. Като част от рутинната работа Мур и тогавашният му партньор Ръсти Стивак бяха направили проучване по VICAP.

— Не се натъкнахме на съответствия в Ню Ингланд — рече Томас. — Прегледахме всяко убийство, включващо осакатяване, нахлуване нощем и връзване с лейкопласт. Нищо не отговаряше на профила на Стърлинг.

— Ами серията в Джорджия? Преди три години, четири жертви. Една в Атланта, три в Савана. Всичките са в базата данни на VICAP.

— Прегледах тези случаи. Не са свързани с нашия извършител.

— Чуй това, Мур. Дора Чиконе, двайсет и две годишна, студентка в „Еймъри“. Жертва номер едно, упоена с рохипнол, после вързана с найлоново въже…

— Нашето момче използва хлороформ и лейкопласт.

— Срязал й корема. Изрязал й матката. Накрая милостиво я убил, като й разрязал врата. И най-накрая, слушай добре това, сгънал й нощницата и я оставил на един стол до леглото. Казвам ти, дяволски близки са.

— Случаите в Джорджия са приключени — отвърна Мур. — Вече от две години. Извършителят е мъртъв.

— Ами ако полицията в Савана е объркала конците? Ако уличеният не е бил техният убиец?

— Подкрепили са доказателствата си с ДНК. Влакна, косми. Освен това е имало свидетел. Една от жертвите оцеляла.

— О, да. Оцелялата. Жертва номер пет.

В гласа й прозвуча странно презрителна нотка.

— Тя потвърждава самоличността на извършителя — довърши Мур.

— И също така удобно го застрелва.

— И какво сега, да не искаш да арестуваш неговия призрак?

— Говорил ли си някога с въпросната оцеляла жертва? — продължи Джейн Ризоли.

— Не.

— Защо?

— И какъв е смисълът?

— Смисълът е, че може би щеше да научиш нещо интересно. Като например факта, че е напуснала Савана скоро след нападението. И сещаш ли се къде живее сега?

Въпреки съскането на мобилния телефон Мур чу бученето на собствения си пулс.

— В Бостън ли? — попита тихо той.

— И няма да повярваш с какво се занимава.

Д-р Катрин Кордел изтича по коридора, подметките на маратонките й скърцаха по балатума. Тя бутна двойната врата и влезе в залата за спешните случаи.

— Те са във Втора травматология, доктор Кордел — извика една сестра.

— Отивам там — отвърна Катрин, като се насочи подобно на управляем снаряд право към Втора травматологична зала.

Пет-шест лица я изгледаха облекчено, когато се появи в стаята. С един поглед се ориентира в ситуацията, видя разбърканите инструменти в табличката, стойките за системи с торбички с лактиран разтвор на Рингър, които висяха като тежки плодове на стоманени дървета, по пода се валяха окървавени марли и разкъсани опаковки. Бърз синусоидален ритъм преминаваше по монитора за следене на сърдечната дейност — такава беше кардиограмата на сърцето, което препуска, за да надбяга смъртта.