Тес Геритсън - Хирургът

— Има и друго доказателство, че е била жива, когато е правен разрезът — додаде Тиърни. — Пъхни си ръката в раната, Томас. Мисля, че знаеш какво ще откриеш.

Мур неохотно пъхна обвитата си в каучуковата ръкавица длан в раната. Плътта беше хладна, изстудена от няколкочасовото стоене в моргата. Това му напомни усещането на търсене на дреболиите в пуешки фенер. Вкара ръката си до китката, така че пръстите му да могат да изследват ръбовете на раната. Това бъркане в най-интимната част от женската анатомия му приличаше на насилие. Избягваше да гледа лицето на Елена Ортис. Само така беше в състояние да гледа безстрастно на тленните й останки, само така беше в състояние да се съсредоточи върху студената механика на онова, което бе направено с тялото й.

— Матката липсва.

Мур погледна към Тиърни.

Лекарят кимна.

— Извадена е.

Детективът отдръпна ръка от тялото и се взря в раната, зейнала като отворена уста. Сега Ризоли пъхна обвитата си в ръкавица длан вътре, изпъвайки късите си пръсти, за да изследва кухината.

— Нищо друго ли не е извадено? — попита тя.

— Само матката — отвърна Тиърни. — Не е пипнал пикочния мехур и червата.

— А какво е това, което напипвам тук? Твърдо възелче от лявата страна? — попита тя.

— Конец. Използвал го е, за да завърже кръвоносните съдове.

Ризоли стреснато вдигна поглед.

— Това хирургически възел ли е?

— Обикновен катгут 2.0 — предположи Мур, като погледна към лекаря за потвърждение.

Той кимна.

— Същият конец, който намерихме в Даяна Стърлинг.

— Катгут 2.0? — попита тихо Фрост. Беше се отдалечил от масата и сега стоеше в единия ъгъл на стаята, готов да се втурне към мивката. — Това да не е… име на някаква марка?

— Не е — обясни Тиърни. — Катгут е вид хирургически конец, който се прави от черва на крави или овце.

— Защо тогава го наричат катгут 2 2 Catgut (англ.) — котешки черва. — Бел.прев. ? — поинтересува се Ризоли.

— През Средновековието струните на музикалните инструменти са се правили от черва. Музикантите наричали инструментите си кит 3 3 Kit — едновременно котенце и малка цигулка. — Бел.прев. и струните били наречени „китгут“. Думата постепенно се превърнала в катгут. В хирургията тези конци се използват за зашиване на дълбоки слоеве съединителна тъкан. След време конецът се резорбира.

— И откъде се е снабдил с този конец? — Ризоли погледна към Мур. — Вие намерихте ли източник при Стърлинг?

— Почти е невъзможно да се идентифицира конкретен източник — обясни той. — Конецът катгут се произвежда от десетки различни компании, повечето от които са в Азия. Все още се използва в доста чуждестранни болници.

— Само чуждестранни ли?

— Сега се предлагат по-добри алтернативи — намеси се Тиърни. — Катгут няма нито силата, нито издръжливостта на синтетичните конци. Не мисля, че са много хирурзите в САЩ, които продължават да го използват.

— Защо изобщо го е използвал нашият извършител?

— За да си подсигури зрителното поле. За да контролира кървенето достатъчно дълго, за да вижда какво прави. Нашият извършител е много изкусен човек.

Ризоли измъкна ръката си от раната. Върху покритата й с ръкавица длан се бе прилепило парченце съсирена кръв, приличащо на яркочервено мънисто.

— Доколко изкусен? Да не би да имаме работа с лекар? Или с касапин?

— Определено има известни познания по анатомия — отвърна Тиърни. — Не се съмнявам, че е правил това и преди.

Мур отстъпи заднишком от масата. Цялата му душа се гърчеше при мисълта за страданията, които бе преживяла Елена Ортис. Въпреки това не бе в състояние да прогони зловещата картина от ума си. Резултатът от случилото се лежеше точно пред него, вперил отворените си очи към небитието.

Обърна се, стреснат от издрънчаването на инструменти в металната табличка. Помощникът от моргата бе побутнал табличката по-близо към лекаря, който се готвеше да направи разрез на трупа. Сега помощникът се наведе и се взря в раната на корема.

— И какво прави с нея? — попита той. — Щом извади матката, какво прави с нея?

— Не знаем — отговори Тиърни. — Органите така и не са открити.

Мур стоеше на тротоара в квартал „Саут енд“, където бе живяла и където бе намерила смъртта си Елена Ортис. Някога това бе улица с износени къщи за отдаване под наем, беден занемарен квартал, разделен от по-желаната северна половина на Бостън с железопътни линии. Растящият град обаче е лакомо същество, неуморно търсещо нови земи, а жп линиите не са бариера за жадните погледи на строителите. Новото поколение жители на Бостън бяха преоткрили „Саут енд“ и старите къщи за даване под наем постепенно бяха преобразувани в жилищни блокове.