Тес Геритсън - Хирургът

Вече беше облякъл хирургическа престилка, която бе измъкнал от количката с чаршафи и престилки за моргата. Сега прибра непокорните си коси под едно хартиено кепе и намъкна хартиени терлици върху обувките си, защото беше виждал какво се излива понякога от масата за аутопсии на пода. Кръв, парчета тъкан. В никакъв случай не можеше да се каже, че е голям чистник, но не искаше да отнесе вкъщи следа от аутопсията върху обувките си. Постоя няколко секунди пред вратата и пое дълбоко въздух. След като нямаше как да отлага повече предстоящото изпитание, примирено влезе в стаята.

Увитият труп лежеше на масата — жена, доколкото можеше да се съди по формата. Мур избягваше да гледа прекалено дълго жертвата и вместо това се съсредоточаваше върху живите хора в помещението. Съдебният лекар д-р Ашфорд Тиърни и един от помощниците в моргата подреждаха инструментите върху табличка. От другата страна на масата точно срещу Мур, стоеше Джейн Ризоли, също от отдел „Убийства“ на бостънската полиция. Тя беше дребна жена на трийсет и три години с четвъртита челюст. Неукротимите й къдрици бяха скрити под хартиеното кепе и като се изключи смекчаващият ефект на черните коси, лицето й изглеждаше доста ъгловато, а тъмните очи — изучаващи и напрегнати. Беше преместена в отдел „Убийства“ от „Пороци и наркотици“ преди шест месеца. Беше единствената жена в отдела и вече бяха възникнали проблеми между нея и един от другите детективи, повдигнати бяха обвинения за сексуален тормоз, както и контраобвинения в гадни номера. Мур не беше сигурен дали харесва Ризоли, както и дали тя го харесва. Досега се бяха придържали към строго професионални отношения и му се струваше, че колежката му предпочиташе именно това.

До Ризоли стоеше нейният партньор Бари Фрост, жизнерадостно ченге, който изглеждаше много по-млад от трийсетте си години заради миловидното си голобрадо лице. Фрост работеше вече два месеца с Ризоли без никакви оплаквания, очевидно той беше единственият достатъчно кротък мъж в отдела, способен да понася лошите й настроения.

Докато Мур се приближаваше съм масата, Ризоли каза:

— Чудехме се кога ще се появиш.

— Бях на „Мейн търнпайк“, когато ми изпратихте сигнала.

— Ние чакаме тук от пет часа.

— И аз точно започвам вътрешния преглед — обади се д-р Тиърни. — Затова може да се каже, че детектив Мур пристига точно навреме.

Един мъж в помощ на друг. Той затвори с трясък вратата на шкафчето. Един от редките случаи, в които позволяваше на раздразнението си да проличи. Д-р Тиърни беше изтънчен джентълмен от Юга, който вярваше, че дамите би трябвало да се държат като дами. Не му беше приятно да работи с чепатата Джейн Ризоли.

Помощникът от моргата забута количката с инструменти към масата и погледът му, който срещна за миг очите на Мур, говореше: „Може ли да се разчита на тази кучка?“.

— Съжалявам за осуетеното ти пътуване на риболов — обърна се към него Тиърни. — Както изглежда, отпуската ти е прекратена.

— Сигурен ли си, че това е пак нашето момче?

В отговор лекарят посегна към чаршафа и го дръпна, разкривайки трупа.

— Името й е Елена Ортис.

Макар Мур да се бе подготвял вътрешно за тази гледка, първият поглед към жертвата му подейства като физически удар. Черната коса на жената, спечена от засъхнала кръв, стърчеше като игли на таралеж от мраморното й лице със сини жилки. Устните й бяха разтворени, сякаш замръзнали насред някакво изречение. Кръвта вече беше измита от тялото и раните зееха като пурпурни дупки в подобната й на сиво платно кожа. Видимите рани бяха две. Едната беше дълбок прорез на гърлото, който започваше под лявото ухо, пресичаше лявата сънна артерия и прерязваше хрущяла на ларинкса. Милостивият удар, причинил смъртта. Вторият разрез беше ниско на корема. Раната нямаше за цел да причини смърт — тя имаше съвсем друго предназначение.

Мур преглътна мъчително.

— Виждам защо сте ме извикали от почивката.

— Аз водя случая — обади се Ризоли.

Дочу предупредителната нотка в гласа й, тя си пазеше територията. Мур разбираше откъде идва всичко това, как постоянните подигравки и скептицизмът, с които се сблъскваха жените полицаи, ги правеха прекалено мнителни и докачливи. Той обаче нямаше никакво желание да я предизвиква. Предстоеше им да работят заедно по този случай и играта беше още съвсем в началото си, за да се борят за надмощие.

Заговори отмерено, като внимаваше тонът му да бъде почтителен.