Тес Геритсън: Хирургът

Мур се загледа в тапетите на червени розови пъпки. Типично женски шарки, един мъж никога не би ги избрал. Във всяко отношение това беше женска баня, от шампоана с аромат на ягоди до кутията с тампони „Тампакс“ под мивката и аптечката, претъпкана с козметика.

Покатерваш се на прозореца и влакна от морскосинята ти риза се закачат за рамката му. Полиестер. Маратонките ти, номер 8 1/2, оставят отпечатъци по белия балатум на пода. В тях има мъничко пясък, примесен с кристалчета гипс. Типичната смес, която остава по подметките на ходещите из Бостън.

Може би правиш пауза и се ослушваш в мрака. Вдишваш сладкия, непривичен за теб аромат на женската атмосфера наоколо. Или не губиш време и тръгваш направо към целта си.

Спалнята.

Въздухът му се стори по-мръсен, по-гъст, докато следваше стъпките на извършителя. Беше нещо повече от въображаемо усещане на злото, ставаше въпрос за миризмата.

Приближи се до вратата на спалнята. Сега вече косъмчетата на врата му бяха съвсем щръкнали. Вече знаеше какво щеше да види в стаята, мислеше, че е готов за него. Но когато включи осветлението, ужасът го атакува отново, както бе станало и първия път, щом видя тази стая.

Кръвта стоеше тук вече повече от два дни. Службата за почистване още не беше идвала. Но въпреки всички препарати, парното почистване и кутиите бяла боя, следите от случилото се в този апартамент никога нямаше да бъдат заличени, защото отпечатъкът на ужаса щеше вечно да се носи във въздуха.

Минаваш през вратата, влизаш в тази стая. Пердетата са тънки, с памучни щампи, светлината от уличните лампи преминава през тях и достига до леглото. До спящата жена. Тук вече несъмнено оставаш малко, взирайки се в нея. Предвкусваш с наслада предстоящата работа. Защото това е наслада за теб, нали? Ти се възбуждаш все повече. Това е като електричество, то плува в кръвта ти като наркотик, пробуждайки всеки нерв, дори върховете на пръстите ти пулсират, предвкусвайки удоволствието.

Елена Ортис няма възможност да извика. А ако все пак успее да го направи, никой няма да я чуе. Нито семейството в съседния апартамент, нито двойката на долния етаж.

Извършителят идва оборудван. Лейкопласт. Парцал, напоен в хлороформ. Колекция от хирургически инструменти. Пристига напълно готов.

Мъчението трябва да е продължило доста повече от час. Елена Ортис е била в съзнание поне през част от това време. Кожата на китките и глезените й беше протъркана, знак, че се беше съпротивлявала. В паниката, в агонията си, тя бе изпразнила пикочния си мехур и урината беше попила в дюшека, смесвайки се с кръвта й. Операцията беше деликатна и той беше отделил нужното време, за да я извърши както трябва, да извади само онова, което иска, нищо повече.

Не я беше изнасилил, може би не беше в състояние да го направи.

Когато беше приключил ужасната операция, младата жена е била все още жива. Раната в малкия таз продължавала да кърви, сърцето — да изпомпва кръв. Колко време? Д-р Тиърни предполагаше, че всичко е траяло поне половин час. Трийсет минути, които сигурно са се сторили цяла вечност за Елена Ортис.

Ти какво правеше през това време? Прибираше си инструментите? Прибираше плячката си в специален буркан? Или просто стоеше тук и се наслаждаваше на гледката?

Последният акт беше извършен бързо и делово. Мъчителят на Елена Ортис бе взел каквото бе искал и сега беше настъпил моментът да сложи край. Беше се приближил до възглавницата. С лявата си ръка беше сграбчил кичур от косата й и я беше дръпнал толкова силно, че беше откъснал повече от двайсет косъма. Те бяха открити по-късно, пръснати по възглавницата и пода. Кървавите петна не оставяха съмнение какво се бе случило. След като бе обездвижил главата й и бе изпънал врата й, той бе направил един дълбок разрез, започвайки под лявото й ухо. Беше прерязал лявата сънна артерия и трахеята. Кръвта бе шурнала. По стената вляво от леглото се бяха образували гроздове от малки овални капчици, течащи надолу, характерни белези при пръскането на артериална кръв и при издишването на кръв от трахеята. Възглавницата и чаршафите бяха подгизнали от стичащата се надолу кръв. Няколко капчици бяха излетели встрани при извъртането на острието и бяха опръскали перваза на прозореца.

Елена Ортис беше живяла достатъчно дълго, за да види как собствената й кръв пръска от врата й и се удря в стената, сякаш изстрелвана от картечница. Беше живяла достатъчно дълго, за да аспирира кръв в прерязаната си трахея, да чуе как гъргори в белите й дробове, да я изкашля в експлозивни откоси от алени храчки.