Тес Геритсън - Хирургът

„Кръвта му изтича“ — помисли си Катрин.

— Нуждаем се от нулева отрицателна веднага!

— Вече е на път към вас.

Катрин посегна към един скалпел. Тежестта на дръжката, контурът на стоманата й се сториха като направени по мярка. Все едно бяха продължение на собствената й ръка, все едно беше нейна плът. Пое си бързо въздух и вдиша миризмата на спирт и на талк за ръкавици. После притисна острието към кожата и направи разрез точно в средата на корема.

Скалпелът изрисува ярка кървава линия на бялата като платно кожа.

— Пригответе лапаротомичните тампони и катетър — предупреди тя. — Коремът е пълен с кръв.

— Кръвното налягане едва се усеща на петдесет.

— Нула отрицателна и прясната замразена плазма са тук! Включвам го веднага към тях.

— Някой да държи под око сърдечния ритъм. Дръжте ме в течение за него — каза Катрин.

— Синусова тахикардия. Пулсът стигна сто и петдесет.

Тя сряза кожата и подкожните мазнини, без да обръща внимание на кървенето от коремната стена. Не губеше време с дребните кръвотечения. Най-сериозният кръвоизлив беше вътре в корема и той трябваше да бъде спрян. Най-вероятният източник беше разкъсване на далака или на черния дроб.

Перитонеумът беше подут от кръв.

— Ще започне да пръска — предупреди Катрин, приготвила острието.

Макар да беше подготвена за кървавия фонтан, при първия пробив на мембраната на перитонеума изригна такъв водопад, че за миг я обзе паника. Кръвта потече по чаршафите и от тях върху пода. Опръска престилката й, усети топлината й в ръкавите си, които бързо я попиха. И продължаваше да тече като река.

Вкара ретрактори, за да разшири раната и да открие полето си за работа. Литман вкара катетъра за изсмукване на течността. Кръвта забълбука в тръбичката. Яркочервен поток рукна в стъкления резервоар.

— Още лапаротомични тампони! — извика Катрин, за да надвика шума от смукача.

Беше напъхала шест от попиващите тампони в раната и видя как те като по чудо придобиваха червен цвят. Само след секунди се напоиха напълно. Извади ги и вкара нови.

— Виждам вентрикуларна екстрасистола на монитора — обади се една сестра.

— По дяволите, вече съм изсмукал два литра в резервоара — възкликна Литман.

Катрин вдигна поглед и видя, че от торбичките с кръв, група 0-отрицателна, и със замразена кръвна плазма, окачени на стойката, бързо се стичаха капки във вената на пациента. Все едно наливаха кръв в сито. Влизаше през вената, изтичаше през раната. Не можеха да компенсират загубата на кръв с тази скорост. Нямаше как обаче да затегне кръвоносни съдове, скрити в езеро от кръв, не можеше да оперира на сляпо.

Извади натежалите и капещи лапаротомични тампони и на тяхно място натъпка нови. В продължение на няколко безценни секунди опита да определи характерните белези. Кръвта изтичаше от черния дроб, но не виждаше следи от нараняване, като че ли кръвта се процеждаше от цялата му повърхност.

— Губя налягането му! — извика една от сестрите.

— Скоба! — каза Катрин и инструментът се озова незабавно в ръката й. — Ще опитам маневрата на Прингъл. Бароуз, сложи още тампони!

Студентът посегна стреснато към табличката и събори купчината лапаротомични тампони. И те се пръснаха пред ужасения му поглед.

Една сестра разкъса нов пакет.

— Те са за пациента, а не за пода — сопна се тя.

В този момент срещна погледа на Катрин — в очите и на двете жени се четеше една и съща мисъл: „И този ще става лекар!“.

— Къде да ги сложа? — попита Бароуз.

— Просто разчисти полето. Не мога да виждам, когато има толкова много кръв!

Остави му няколко секунди, за да попие кръвта в раната, после разкъса по-малкия оментум 9 9 Було на перитонеума — Бел.ред. . Насочвайки скобата от лявата страна, тя установи местонахождението на чернодробното краче, през което минаваха чернодробната артерия и порталната вена. Решението беше временно, но ако успееше временно да спре кръвта там, може би щеше да успее да овладее кръвоизлива. Това щеше да им даде безценно време, за да стабилизират кръвното налягане, за да вкарат повече кръв и плазма в кръвообращението на пострадалия.

Стисна скобата, тя се затвори и притисна кръвоносните съдове в чернодробното краче.

За нейно изумление кръвта продължи да се процежда.

— Сигурна ли си, че това е крачето? — попита Литман.

— Знам , че е то. И знам, че не е от ретроперитонеума.

— Да не би да е чернодробната вена?

Катрин грабна два лапаротомични тампона от табличката. Следващата маневра беше последната й надежда. След като постави лапаротомичните тампони върху повърхността на черния дроб, тя стисна органа между ръцете си.