Тес Геритсън - Грешникът

— Хей, докторке. Искаш ли да чуеш една тайна?

— Каква?

— Аз също.

Мора я изгледа.

— Шегуваш се.

— Нищо, че бях пълна нула по катехизис в училище. Но кой може да устои на чара на Джули Андрюс?

Двете жени се засмяха, но смехът им беше смутен и напрегнат и бързо заглъхна.

— И какво те накара да се откажеш? — попита Ризоли. — Да станеш монахиня?

Д-р Айлс се изправи и се приближи до прозореца. Загледа се в тъмния двор и каза:

— Просто пораснах. Престанах да вярвам в неща, които не можех да видя, да помириша или да докосна. В неща, които не могат да бъдат доказани научно. — Направи пауза. — И открих момчетата.

— О, да. Момчетата. — Джейн се засмя. — Отново момчета.

— Това е целта на живота. От биологична гледна точка.

— Сексът?

— Създаването на поколение. Гените ни го изискват. Изискват да продължаваме напред и да се размножаваме. Мислим, че ние контролираме живота си, а през цялото време всъщност робуваме на своето ДНК, което ни нарежда да раждаме бебета.

Мора се обърна и се изненада, като видя сълзи по ресниците на своята събеседничка; те обаче изчезнаха също толкова бързо, изтрити с пъргаво движение на дланта й.

— Джейн?

— Просто съм уморена. Напоследък не спя добре.

— Няма ли и нещо друго?

— Какво друго би могло да има? — Отговорът дойде прекалено бързо, прозвуча като оправдание. Дори Ризоли го усети и се изчерви. — Трябва да използвам банята — обяви тя и се изправи, сякаш бързаше да се измъкне. Спря до вратата и погледна назад. — Между другото, сещаш ли се за онази книга ей там на бюрото? Която е четяла Камий. Видях заглавието.

— И?

— „Света Бриджит Ирландска“. Биография. Странно, но си има светец-покровител за всичко. Има светец на шапкарите. На пристрастените към наркотици. По дяволите, има светец дори за изгубени ключове.

— И чия светица е била Бриджит?

— На новородените — отвърна едва чуто Джейн. — Бриджит е светицата на новородените.

И излезе от стаята.

Мора сведе поглед към бюрото, където лежеше книгата. Представи си как само преди един ден Камий бе седяла зад него, бе прелиствала безмълвно страниците и бе черпила вдъхновение от живота на младата ирландка, чиято съдба бе да стане светица. Сега се появи друга картина — не Камий умиротворената, а измъчваната от вътрешни терзания Камий, която се моли на света Бриджит за спасението на мъртвото си дете. „Умолявам те, вземи го в опрощаващите си обятия. Отнеси го към светлината, въпреки че не е кръстено. То е невинно. То е без грях.“

Огледа голата стая с нов поглед. Безупречно чистият под, миризмата на белина и восък… всичко това бе придобило нов смисъл. Чистотата като метафора за невинността. Падналата Камий се бе старала отчаяно да отмие греха си, вината си. Месеци наред бе живяла с мисълта, че носи дете, скрито под широките гънки на монашеските й одежди. Или бе отказвала да приеме реалността? Дали беше отричала пред себе си този факт, така както много от забременелите тийнейджърки отказват да го приемат и да видят, че коремът им се надува?

„И ти какво направи, къде се появи детето ти на този свят? Изпадна ли в паника? Или хладнокръвно и спокойно се отърва от доказателството за своя грях?“

Чу мъжки гласове навън. През прозореца видя тъмните сенки на две ченгета, които излизаха от сградата. И двамата спряха, за да се загърнат по-плътно в палтата си и да вдигнат поглед към сипещите се от вечерното небе блестящи снежинки. После излязоха от двора и пантите изскърцаха, когато портите се затвориха след тях. Мора се ослуша за други звуци, за други гласове, но не чу нищо. Единствено мълчанието на снежната нощ. „Толкова е тихо — помисли си тя. — Сякаш съм единствената, останала в тази сграда. Забравена и сама.“

Чу скърцане и долови нещо като движение, друго присъствие в помещението. Косъмчетата на тила й внезапно настръхнаха и тя се засмя.

— Божичко, Джейн, не се промъквай така…

Обърна се и гласът й увисна във въздуха, без да довърши мисълта си.

Там нямаше никой.

Стоя известно време, без да помръдне, без да диша, просто вперила поглед в празното пространство. Въздух и излъскан под. „В стаята има призраци“ беше първата й, необяснима мисъл, преди логиката да поеме отново контрола в свои ръце. Старите дъсчени подове често скърцаха, тръбите от парното пъшкаха. Беше чула звук не от стъпки, а от дъските на пода, които се бяха свили от студа. Имаше напълно разумно обяснение защо би помислила, че в стаята има някой.