Тес Геритсън - Грешникът

— И кой уреди срещата в Харвард?

Той сви рамене.

— Това беше просто рутинно посещение.

— Кой всъщност се обади?

Настъпи тишина. „Хванах те.“

— Вие, нали? — продължи Ризоли. — Обадихте се в Харвард преди две седмици. Казахте на декана, че тъй като така или иначе ще идвате в Бостън, бихте могли да се отбиете и в неговия офис.

— Трябва да поддържам контактите си.

— Но защо всъщност дойдохте в Бостън, д-р Банкс? Нямаше ли друга причина?

Последва пауза.

— Да.

— И тя е?

— Бившата ми съпруга живее тук. Исках да я видя.

— Но вие не сте говорили с нея от… колко време? Почти три години.

— Очевидно тя вече ви е казала всичко. Защо е нужно да разговаряте с мен?

— И внезапно ви обзема толкова отчаяно желание да я видите, че прекосявате страната, без даже да знаете дали ще приеме да се видите?

— Понякога любовта изисква да поемаме рискове. Въпрос на вяра. Да вярваш в нещо, което не можеш да видиш или да докоснеш. Просто трябва да скочим. — Погледна я право в очите. — Нали, детектив?

Ризоли усети, че се изчервява, и за момент не се сети какво да отговори. Виктор беше преобърнал въпроса, беше го извъртял така, че разговорът някак се насочи към нея.

„Любовта изисква да рискуваме.“

Кроу наруши мълчанието.

— Хей, добре изглежда бившата ви съпруга — заяви той. Не враждебно, а с непринудения тон на двама беседващи мъже, които незабавно игнорираха Джейн. — Разбирам защо сте прелетели цялото това разстояние, за да опитате да закърпите положението. И успяхте ли?

— Нещата помежду ни потръгнаха.

— Да, разбрах, че сте живели в къщата й през последните няколко дена. Според мен това си е чист напредък.

— Защо просто не стигнем до истината — обади се Ризоли.

— Истината ли? — попита Виктор.

— Истинската причина за идването ви в Бостън.

— Защо просто не ми кажете какъв отговор търсите, за да ви го дам? Така ще си спестим доста време.

Младата жена извади някаква папка и я сложи на масата.

— Погледнете това.

Той я отвори и видя, че това са снимките на опустошеното село.

— Вече ги видях — каза той и затвори папката. — Мора ми ги показа.

— Не изглеждате особено заинтригуван.

— Не може да се каже, че гледката е приятна.

— Целта определено не е била тази. Погледнете пак. — Отвори папката, извади една от снимките и я сложи най-отгоре. — Особено тази.

Виктор погледна към Кроу, сякаш търсейки съюзник срещу тази неприятна жена, но детективът само повдигна рамене, все едно казваше: „какво да се прави“.

— Снимката, д-р Банкс — припомни Джейн.

— Какво точно се очаква да кажа за нея?

— Клиниката в това село е била на One Earth.

— Толкова изненадващо ли ви се струва това? Ние ходим там, където хората се нуждаят от нас. Което означава, че понякога сме в неудобно или дори опасно положение. — Той все така не поглеждаше към снимката, продължавайки да избягва гротескната картина. — Това е цената, която плащаме като хуманитарни работници. Поемаме същите рискове като пациентите си.

— Какво се случи с това село?

— Мисля, че е очевидно.

— Погледнете снимката.

— Всичко е описано в полицейския доклад, убеден съм.

— Погледнете проклетата снимка! Кажете ми какво виждате.

Най-после Виктор сведе поглед към фотографията. И каза:

— Изгорели тела. Струпани пред нашата клиника.

— И как са умрели?

— Казаха, че било клане.

— Знаете ли го със сигурност?

Той я стрелна с поглед.

— Не съм бил там, детектив. Бях си в Сан Франциско, когато ми се обадиха от Индия. Така че не очаквайте да научите подробности от мен.

— Как разбрахте, че е било клане?

— Пишеше го в доклада, който получихме от полицията в Андра Прадеш. Че нападението е било на политическа или религиозна основа и няма свидетели, тъй като селото било сравнително изолирано. Хората обикновено избягват контакта с прокажените.

— Но са изгорили телата. Не ви ли се стори странно?

— Защо да е странно?

— Телата са били струпани на големи купчини, преди да бъдат запалени. Човек би помислил, че никой не би искал да докосне прокажен. Защо са събрали телата на купчини?

— Предполагам, че е било по-ефективно. Да бъдат изгорени на групи.

— Ефективно ли?

— Опитвам да подходя логично.

— А каква е логичната причина да бъдат изгорени?

— Гняв? Вандализъм? Не знам.

— Всичките тези усилия по преместването на мъртвите тела. Донасянето на бидоните с бензин. Изграждането на дървени клади. И всичко това под надвиснала заплаха да бъдат разкрити.