Тес Геритсън - Грешникът

Последва Виктор в стаята, оставяйки вратата да се затвори след нея, за да бъде за миг насаме с него. Седнал на един стол, той си връзваше обувките. Забеляза, че куфарът му е върху леглото.

— Приготвяш си багажа — отбеляза тя.

— Взех си билет за четири. Но както ми се струва, планът ми ще трябва да се промени, нали?

— Трябваше да им кажа. Съжалявам.

— Сигурен съм, че съжаляваш.

— Нямах избор.

Младият мъж се изправи.

— Имаше избор и го направи. Мисля, че това говори съвсем ясно. — Прекоси стаята и отвори вратата. — Готов съм — съобщи той. Подаде връзка ключове на Ризоли. — Предполагам ще искате да претърсите взетата под наем кола. Това е синята „Тойота“, паркирана на третия етаж в гаража. Не казвайте, че не съм сътрудничил.

Фрост го поведе по коридора. Джейн дръпна Мора за ръкава, за да изостанат малко зад двамата мъже, които продължаваха да вървят към асансьорите.

— Ето тук трябва да се оттеглиш — прошепна Ризоли.

— Аз съм тази, която ви го издаде.

— Точно по тази причина не можеш да бъдеш част от това.

— Той ми беше съпруг.

— Ето за това става дума. Трябва да се оттеглиш и да оставиш ние да се оправяме с него. Знаеш го.

Разбира се, че го знаеше.

Все пак ги последва до долу. Качи се в своя автомобил и кара след тях до „Шрьодер Плаза“. Виждаше седналия на задната седалка Виктор.

Той се обърна и я погледна само веднъж, докато чакаха на светофара. Погледите им се срещнаха за миг, през прозореца. После той се обърна напред и повече не погледна към нея.

Докато успее да намери място за паркиране и да влезе в сградата на бостънската полиция, вече бяха отвели Виктор нагоре. Взе асансьора до втория етаж и се насочи право към отдел „Убийства“.

Бари Фрост й препречи пътя.

— Не може да влизате тук, докторке.

— Разпитват ли го вече?

— Ризоли и Кроу се заеха с това.

— Аз ви го дадох, дяволите да ви вземат. Оставете ме поне да чуя какво има да каже. Мога да наблюдавам от другата стая.

— Трябва да изчакате тук. — И добави меко: — Моля ви, д-р Айлс.

Мора срещна изпълнения му със симпатия поглед. От всички детективи в отдела той единствен можеше само с един поглед да я накара да се откаже от протестите си.

— Защо не седнете там, на моето бюро? — предложи той. — Ще ви донеса чаша кафе.

Младата жена се отпусна тежко на един стол и се загледа в снимката на бюрото на Фрост — вероятно беше на съпругата му. Хубава блондинка с аристократични скули. Малко по-късно той й донесе кафето и го постави пред нея.

Тя не го докосна. Продължи да се взира в снимката на съпругата на Фрост и да си мисли за браковете на другите хора. За щастливия край на много от историите.

Виктор Банкс не се понрави на Ризоли.

Той седеше на масата в стаята за разпити, отпивайки спокойно от чашата си с вода, с отпуснати рамене, в почти непринудена поза. Изглеждаше добре и го знаеше. Всъщност изглеждаше прекалено добре. Джейн огледа износеното кожено яке, панталоните в цвят каки, и всичко й напомни един по-рафиниран Индиана Джоунс. Този тук беше дипломиран лекар със солидна биография в хуманитарната сфера. О, да, момичетата несъмнено се лепяха по него като мухи на мед. Дори д-р Айлс, винаги толкова уравновесена и здравомислеща в лабораторията за аутопсиите, си бе загубила сърцето по този мъж.

„А ти я предаде, кучи сине.“

Дарън Кроу седеше вдясно от нея. Според предварителната им уговорка, разговорът щеше да се води предимно от Ризоли. Досега Виктор се бе държал ледено, но без да отказва да съдейства за провеждането на разпита, отговаряйки на въвеждащите й въпроси лаконично, като човек, който иска да приключи по-бързо с това. Човек, който не храни особено уважение към полицията.

Преди да бяха свършили разговора си обаче, щеше да изпита уважение към нея.

— Откога сте в Бостън, мистър Банкс? — попита тя.

— Д-р Банкс. И ви казах, че съм тук от около девет дни. Долетях през нощта на последната неделя.

— Казахте, че сте дошли в Бостън за някаква среща?

— С декана на Харвардското училище за обществено здраве.

— Причината за тази среща?

— Моята организация има договорки за работа и изследвания с различни университети.

— Вашата организация е One Earth?

— Да. Това е международна медицинска благотворителна организация. Ръководим клиники по цял свят. Разбира се, приветстваме всички, които се обучават за лекари и медицински сестри и желаят да работят като доброволци в нашите клиники. Студентите се сдобиват с реален опит на самото „бойно поле“, така да се каже. Ние от своя страна се възползваме от техните умения.