Робин Кук - Сфинкс

— Не знам. Мъжът ми каза друго…

— Мисис Раман, аз преведох целия папирус. Мъжът ви е бил прав. Никакви проклятия няма. Написан е в древността от един от архитектите на фараон Сети I.

От селото се чу силен кучешки лай. Отговори му човешки вик.

— Трябва да тръгваш — каза Айда Раман. — Трябва да тръгваш, защото внукът ми може да се върне. Моля те.

— Как се казва внукът ти? — попита Ерика.

— Мохамед Абдула.

Името й подейства като шок.

— Познаваш ли го? — попита старицата.

— Май тази вечер се запознахме. Той тук ли живее?

— Не, в Луксор.

— А тази вечер видя ли го? — нервно попита Ерика.

— Днес беше тук, но тази вечер не съм го виждала. Хайде, моля те, тръгвай.

Ерика побърза да си тръгне. Беше по-нервна и от Айда. Но се обърна и попита:

— А какво работи Мохамед? — Тя си спомни, че в писмото, което Абдул Хамди бе скрил в пътеводителя на Бедекер, пишеше, че във веригата участва и държавен служител.

— Началник е на охраната на некрополиса и помага на баща си в павилиона в Долината на царете.

Ерика разбиращо кимна. Шеф на охраната. Това бе идеалният пост, за да се направлява нелегалната търговия. После помисли за павилиона и за Раман.

— Говориш за заведението, което съпругът ти, Саруат Раман е построил?

— Да, да, мис Барън, моля ви, тръгвайте.

Изведнъж всичко й стана ясно. Беше намерила обяснението. И то бе изцяло построено върху павилиона в Долината на царете.

— Айда — каза Ерика, обзета от трескаво вълнение, — изслушай ме. Съпругът ти е бил прав, няма никакво „проклятие на фараоните“ и аз мога да докажа това, стига само да ми помогнеш. Просто ми е нужно малко време. Единствената ми молба е да не казваш на никой, дори и на семейството си, че съм идвала за втори път. Те няма да те попитат. Искам само да те помоля да не споменаваш за мен. Моля те! — Тя хвана ръката на Айда, за да придаде по-голяма убедителност на молбата си.

— И можеш да докажеш, че съпругът ми е бил прав?

— С абсолютна сигурност.

— Добре тогава — кимна Айда.

— А, и още нещо. Трябва ми един прожектор.

— Имам само петролна лампа.

— Ще ми свърши работа.

На тръгване Ерика прегърна старицата. С петролната лампа и няколко кибрита в ръка тя потъна в сянката на къщата и отправи взор към селото. Беше мъртвешки спокойно. Луната бе преминала зенита си и вече клонеше на запад. Светлините на Луксор още не бяха започнали да гаснат.

Пое по същата пътека и се заизкачва към билото. В хладната нощ изкачването бе много по-леко, отколкото в обедните жеги.

Ерика предпочиташе да не мисли за това, че току-що наруши твърдото си решение да остави останалата част от загадката на Ивон и полицията. Разговорът с Айда отново разпали изследователската й страст. След като пропадна от гробницата на Ахмоз в обществените катакомби, тя изведнъж проумя смисъла на всички ужасяващи събития и намери ключа за разгадаване на тайната на надписа на статуята и на папируса. И уверена, че Мохамед никога не би допуснал, че тя е на свобода, Ерика се почувства в безопасност. Ако предположението й се потвърдеше, тя щеше да стигне до разкритие, пред което гробницата на Тутанкамон щеше да избледнее до неузнаваемост.

На билото поспря, за да си поеме дъх. Пустинният вятър тихо свистеше около голите върхове и засилваше угнетяващото усещане за запуснатост. От мястото, където стоеше, тя виждаше като на длан тъмната и безлюдна Долина на царете със сложната плетеница от безброй пътеки.

Видя целта си. Заведението ясно се открояваше на скалната тераса. Гледката я окуражи и тя внимателно тръгна надолу, като се стараеше да избягва шумните лавинообразни свличания на камъчета. Възможно бе в долината да има някой! След разклонението за селището на работниците на некрополиса пътеката ставаше равна и можеше да върви съвсем безшумно. Преди да поеме по една от прецизно изсечените пътеки между гробниците, Ерика спря и се ослуша, после с леки стъпки се спусна в долината и се изкачи по стъпалата на заведението. Както и беше очаквала, кепенците бяха пуснати, а вратите — заключени. Върна се на верандата и измери на око триъгълника, който образуваха гробницата на Сети I, гробницата на Тутанкамон и павилионът. После заобиколи каменната сграда и когато стигна отзад, се помъчи да не обръща внимание на вонята и влезе в дамската тоалетна. Запали петролната лампа на Айда Раман и огледа цялото помещение, като внимателно следеше къде са основите. Конструкцията беше съвсем обикновена.