Робин Кук - Сфинкс

В мъжката тоалетна вонята на урина бе много по-силна. Тя се носеше от един дълъг писоар, който бе направен от изпечени тухли и се простираше по цялата стена срещу вратата. Над писоара имаше ниша, висока около два фута, която се намираше под верандата. Тоалетната не граничеше с предната основа на сградата. Ерика се приближи до писоара. Долният ръб на нишата се издигаше до рамото й. Тя пъхна лампата вътре и се опита да огледа, но мъждивото пламъче освети само пет-шест фута. Виждаха се една консервена кутия и няколко празни бутилки. С помощта на кофата за боклук Ерика се изкачи в нишата. Остави сака си на ръба. Заобиколи боклуците и запълзя напред, докато достигна предния зид. Вонята на клозет бе по-силна в тясното пространство и ентусиазмът на Ерика започна да гасне. Но след като вече се бе заела, тя събра търпение и провери стената от край до край.

Отпусна глава в ръцете си и си призна, че е допуснала грешка. А идеята изглеждаше толкова хитра. Дълбоко въздъхна и се опита да се обърне. Беше трудно, така че започна да се промъква заднишком към клозета. В едната си ръка държеше лампата, а с другата се опитваше да се изтласка назад. Но дланта й се плъзна по пода. Опита отново и когато натисна, усети нещо гладко под пръстта.

Обърна се и погледна пода. Дясната й ръка докосваше метална повърхност. Изрови част от пръстта и отдолу се показа ламарина. Остави лампата до себе си и с две ръце се зае да разчиства. Разгледа ръбовете на ламарината и установи, че са вкопани в монолитната скала. Трябваше още да разчисти пръстта, за да може да повдигне капака и да го обърне настрани. Отдолу зейна катраненочерна шахта, изкопана в скалата.

Пъхна лампата вътре и установи, че е около четири фута дълбока и от нея започва тунел в посока към предната част на къщата. Предположението й се оказа вярно. Бавно изправи глава и впери невиждащ поглед в тъмнината. Бе обзета от задоволство и вълнение. Прекрасно разбираше как се е чувствал Хауърд Картър през ноември 1922 година.

Бързо издърпа сака си в нишата. Спусна се в плитката шахта и протегна напред лампата. Тунелът беше наклонен надолу и веднага след входа се разширяваше. Тя си пое дъх и тръгна напред. В началото трябваше да пълзи на четири крака, но после можа да се изправи и да върви леко приведена. Докато напредваше, тя се опита да прецени разстоянието. Тунелът вървеше точно към гробницата на Тутанкамон.

Назиф Булоз прекоси тъмния празен паркинг на Долината на царете. Със седемнадесетте си години бе най-младият от тримата нощни пазачи. Докато вървеше, намести на рамото си ремъка на престарялата карабина, изоставена в Египет след Първата световна война. Беше ядосан, защото не беше негов ред да обикаля до края на долината. За пореден път колегите му се възползваха от това, че е по-млад и го бяха принудили сам да прави всички обиколки.

Тихата нощ скоро успокои гнева му и остана само смътното безпокойство и желанието да се случи нещо, което да разнообрази скучното дежурство. Но долината бе тиха, всички гробници бяха затворени със солидни метални врати. Назиф с радост би използвал карабината срещу някой крадец и се унесе в едно от мечтанията си как защитава долината от банда грабители. Спря се пред входа на гробницата на Тутанкамон. Щеше му се да я бяха открили сега, а не преди половин век. Погледна павилиона. Точно там щеше да застане на пост. Щеше да се скрие зад парапета на верандата и никой нямаше да може да приближи гробницата, без да се подложи на унищожителния му огън.

Погледът му спря на отворената врата на тоалетната. Направи му впечатление, защото никога преди това не я беше виждал отворена. Почуди се дали да отиде и да огледа по-отблизо. После реши, че ще я провери на връщане. Продължи обхода и зафантазира как пътува за Кайро с група арестувани от него престъпници.

Ерика прецени, че би трябвало да е близо до гробницата на Тутанкамон. Неравният под затрудняваше ходенето и затова тя напредваше доста бавно. Пред нея имаше остър завой наляво и тя не виждаше напред, докато не стигна до него. Там подът се спускаше рязко надолу и водеше до една стая. С ръце, притиснати към грубо издяланите стени на тунела, тя пристъпи, сантиметър по сантиметър, докато не усети равен под. Беше стигнала до подземна камера.

Сега вече би трябвало да е точно под входната камера на гробницата на Тутанкамон. Вдигна петролната лампа над главата си и в светлината й видя гладко полирани, но неукрасени стени. Стаята беше дълга около двадесет и пет фута и широка около петнадесет. Спусна поглед към пода и видя куп скелети, като всеки от тях бе естествено мумифициран в различна степен. Приближи лампата още малко — всички бяха счупени.