Робин Кук - Сфинкс

— Господи! — възкликна тя на глас. Прекрасно разбираше, че това са остатъците от клането на работниците, изкопали стаята, в която се намираше.

Бавно прекоси стаята, приютила свидетелството за извършените в древността злодеяния, и се заспуска по дълго стълбище, водещо до тухлена стена. Раман бе пробил в нея голям отвор и Ерика премина в друга, значително по-голяма стая. Когато светлината разпръсна мрака, тя ахна и се подпря на стената, за да запази равновесие. Пред нея се намираше същински рай за археолога. Масивни квадратни колони подпираха тавана. По стените — изящни рисунки на боговете от египетския пантеон. Пред всяко божество бе изрисуван Сети I.

Ерика бе открила фараонското съкровище!

Ненефта явно бе разбрал, че най-сигурно е едно съкровище да се скрие под друго съкровище.

Тя пристъпи напред и така завъртя лампата, че светлината да пада върху безбройните предмети, струпани в стаята. За разлика от малката гробница на Тутанкамон тук нямаше безпорядък. Всичко си беше на мястото. И позлатените колесници, и огромните сандъци и скринове, изработени от кедрово дърво и облицовани отвътре с абанос.

Едно малко ковчеже от слонова кост бе отворено и съдържанието му бе разпиляно по пода. Бяха накити, изработени с удивително майсторство. Явно Раман периодично бе продавал от тях.

Тръгна към централните колони и откри, че има още едно стълбище. То водеше до друга стая със същите размери. И тя бе пълна със съкровища. Виждаха се още няколко прохода, които водеха към още стаи.

— Боже мой! — промълви Ерика, този път от изумление, а не от ужас. Очевидно се намираше в огромен комплекс от камери, който се простираше напред и надолу.

Намираше се пред съкровище, каквото съвременният човек не е в състояние да си представи. Продължи напред и си спомни прословутото хранилище „Деир ел Бахри“, което фамилията Расул в края на деветнадесети век открила и бавно разпродавала в продължение на десет години. Тук фамилията Раман, а после и фамилията Абдула явно правеха същото.

Тя влезе в следващата стая. Помещението бе относително празно. Имаше само четири шкафа, изработени във формата на Озирис. Украсата на стените бе от Книгата на мъртвите. Сводестият таван бе боядисан в черно на златни звезди. Пред нея се намираше врата, зазидана и запечатана с печатите на некрополиса. От двете страни се издигаха алабастрови постаменти с ярко релефни йероглифи, гравирани по лицевата част. Ерика моментално разчете изречението: „Вечен мир да се въздаде на Сети I, който почива под Тутанкамон“.

Нямаше никакво съмнение, че глаголът бе „почива“, а не „управлява“, а предлогът — „под“, а не „след“. Разбра, че тук са били поставени двете статуи. Стояли са една срещу друга пред зазидания вход в продължение на три хиляди години.

Пред нея беше запечатаната погребална камера на всемогъщия Сети I. Тя бе открила не просто съкровищница, а цял фараонски погребален комплекс. Сети I не беше погребан според обичаите на другите фараони от Новото царство. Гробницата му бе последната хитрина, използвана от Ненефта. В гробницата, официално обявена, че е на Сети I, е било погребано друго тяло, докато мумията на Сети е била положена в гробницата под тази на Тутанкамон. Ненефта бе успял да угоди на всички: и на професионалните крадци, и на господаря си. Очевидно той е вярвал, че дори и някой да проникне в гробницата на Тутанкамон, не би допуснал, че тя служи за параван на изумителното съкровище, което лежи отдолу. Вникнал е в „пътя, който следват алчните и безчестните“.

Тя разклати лампата, за да провери колко петрол е останал и реши, че е най-разумно да се връща. С неудоволствие се обърна и тръгна обратно по пътя, по който беше дошла, замислена над хитрия план на Ненефта.

Наистина той бе постъпил умно, но и много арогантно. Папирусът, оставен в гробницата на Тутанкамон, бе най-слабата брънка в иначе перфектния план. Той бе дал на Раман ключ към загадката. Почуди се дали арабинът също като нея е ходил във Великата пирамида и там е видял, че погребалните камери са една върху друга или пък е посетил някоя от гробниците на благородниците и е открил друга гробница под нея.

Докато се изкачваше по тесния коридор, тя си мислеше за значимостта на откритието и неговото отражение. Помисли си колко убийства бяха извършени. Тайната се е съхранявала от петдесет години насам. Младежът от Йейл… Изведнъж й хрумна за така нареченото „проклятие на фараоните“. Толкова много хора са били избити, за да бъде запазена тайната. А самият лорд Карнарвън?…