Робин Кук - Сфинкс

Бавно проумя, че е попаднала в лабиринт от гробници, построени в древността за простолюдието на Тебес. Катакомбите бавно са се вкопавали все по-навътре в планината, за да се настаняват милионите мъртъвци. Понякога случайно са се пресичали с други гробници, както в случая с гробницата на Ахмоз, в която Ерика беше погребана. Там просто бяха замазали пробива и продължаваха да копаят в друга посока.

Вярно че прилепите й донесоха ужасни преживявания, но я и окуражиха. Те недвусмислено потвърждаваха надеждите й, че наблизо има изход. Опита се да запали една от превръзките на мумиите и откри, че те горят с ярка светлина. А впоследствие откри, че части от мумиите заедно с превръзките им горят като факли и, въпреки отвращението си, се принуди да си служи с тях. Най-добри бяха предмишниците, поради удобната им за носене форма. Сега, когато вече имаше по-надеждно осветление, тя по-бързо си проправи път през множеството галерии и се изкачи на няколко последователни по-горни нива, докато най-после не усети полъх на свеж въздух…

Когато излезе навън в топлата египетска нощ, видя, че се намира на няколкостотин ярда от мястото, където бе влязла в гробницата с Мохамед. Точно под нея се намираше село Курна. Почти не се виждаха светлини.

Тя застина на входа на катакомбите и разтреперана се вгледа в звездите. Все още не можеше да повярва. Разбираше, че е останала жива по чудодейно стечение на обстоятелствата.

Първото нещо, от което имаше нужда, беше да отиде някъде, където да си почине, да се посъвземе и да изпие нещо. Гърлото й бе болезнено пресъхнало от задушливия прах. Искаше да се измие. Имаше чувството, че цялото преживяване някак си я беше омърсило, но най-много от всичко желаеше да види лицето на някой приятел. Най-близкото място, където можеше да получи всичко това, бе къщата на Айда Раман. Ясно я виждаше в подножието на планината. Зад прозореца още грееше светлинка.

Тя напусна площадката пред катакомбите и се отправи към основата на скалата. Нямаше никакво намерение да рискува да се среща с Мохамед или нубиеца, преди да се е прибрала в Луксор. Най-силното й желание беше да се върне при Ивон. Щеше възможно най-точно да му обясни къде се намира статуята, а после щеше да се махне от Египет. Всичко, преживяно досега, я бе изтощило пряко сили.

Започна да се спуска едва когато стигна точно над къщата на Айда Раман. Първите стотина метра извървя по пясък, който после се смени с ронлив чакъл. Плъзна се по него с шум, който й се стори оглушителен в ярката нощ. Най-сетне стигна задната част на къщата.

Притаи се в сенките и в продължение на няколко минути се ослушва. Не се забелязваше никакво движение. Доволна, че теренът е чист, тя заобиколи къщата, влезе в двора, пристъпи до вратата и почука.

Айда Раман извика нещо на арабски. Ерика й отговори, като произнесе името си и я попита дали може да поговори с нея.

— Отивай си! — изкрещя Айда през затворената врата.

Ерика бе изненадана. Айда се бе държала толкова топло и приятелски.

— Моля ви, мисис Раман, имам нужда от чаша вода.

Резето се вдигна и вратата се отвори. Айда бе облечена в същата памучна рокля, както и при първата им среща.

Изглеждаше състарена. Характерната й ведрост сякаш бе изчезнала.

— Добре — каза тя. — Но стой тук на вратата. Не мога да те пусна вътре.

Докато старицата й донесе чашата, Ерика огледа стаята. Познатата обстановка я успокои. Лопатата си беше на мястото. Снимките висяха на стената в спретнатите си рамки. На много от тях се виждаше Хауърд Картър с някакъв арабин с чалма, за когото тя реши, че вероятно е Раман. Сред снимките имаше малко огледалце и Ерика бе изумена от вида си.

Айда Раман й донесе чаша от сока, с който я бе черпила при предното й посещение. Ерика бавно го изпи. Гърлото я болеше, когато преглъщаше.

— Домашните ми страшно се ядосаха, като им разказах как си ме подмамила да ти покажа папируса — каза Айда.

— Ти имаш семейство? — попита Ерика, като свали чашата си. — Но не ми ли каза, че си последната от рода Раман?

— И това е така. Двамата ми сина загинаха. Но освен тях аз имам и две дъщери, които се задомиха. Та на единия си внук разказах, че си идвала. Той много се ядоса и взе папируса.

— И какво направи с него? — уплашена попита Ерика.

— Не знам. Каза само, че с него шега не бива и че ще го скрие някъде на сигурно място. Каза, освен това, че на папируса е имало проклятие и след като си го видяла, трябва да умреш.

— И ти му повярва? — Ерика прекрасно знаеше, че Айда Раман в никакъв случай не е глупава.