Робин Кук - Сфинкс

Успокои се и запали още една. На мястото на пукнатината сега имаше дупка, достатъчно голяма, за да пъхне в нея пръста си. Отвъд бе празно пространство и, което бе още по-важно — нахлуваше хладен въздух. Без да вижда, тя продължи да блъска с парчето гранит, докато не усети, че стената поддава. Запали клечка. От дупката се бе проточила цепнатина, която се движеше от стената към пода. Изведнъж голямо парче мазилка се откърти и изчезна. След секунда Ерика го чу как се удари в земята. Сега дупката беше с диаметър около един фут. Когато се опита да запали нова клечка, въздушното течение веднага я угаси. Тя внимателно пъхна ръка в дупката, все едно че бъркаше в устата на див звяр. Отвътре докосна гладко измазана повърхност. Обърна длан нагоре и напипа тавана. Беше открила друга стая, разположена диагонално на тази, в която бе затворена.

Сега вече разшири дупката. Работеше на тъмно, за да пести клечките. После събра от пода няколко камъчета, просна се по очи и пъхна глава в дупката. Пусна камъчетата и зачака да чуе звука от падането. Стаята не изглеждаше дълбока и подът вероятно бе покрит с дебел слой пясък.

Ерика извади цигарите от пакета и запали хартията. Когато се разгоря, пъхна я в дупката и я пусна. Пламъкът веднага угасна, но тлеещата хартия се спусна в спирала към пода. Когато стигна до земята, беше на около осем фута. Ерика намери още камъчета и надвесена през отвора, ги хвърляше в различни посоки, като се опитваше да прецени формата и размерите на помещението. Приличаше на квадратна стая. И това, което най-много я зарадва, беше, че през нея минаваше постоянен въздушен поток.

Ако се спуснеше в стаята, която бе открила, после едва ли щеше да успее да се върне в гробницата, където се намираше сега. Но какво от това? Основният проблем беше да събере кураж, за да се спусне. Беше й останал само половин кибрит.

Ерика взе сака си. Преброи до три и със свито сърце го пусна в долната стая. Доближи се заднишком до отвора и пъхна крака в него. Имаше чувството, че нещо я поглъща. Пъхаше се все по-навътре, докато обувките й опряха в гладко измазана стена. Също като гмурец, който се колебае дали да скочи в студената вода, Ерика с усилие на волята изтика тялото си през дупката в черната бездна. Стори й се, че пропада цяла вечност, ръцете й безпомощно загребваха в празното пространство в отчаян опит да запази равновесие. Приземи се несполучливо, но без да се нарани и се търкулна назад върху покрития с парчета мазилка песъчлив под.

Страхът от неизвестното я принуди трескаво да се изправи, но изгуби равновесие и отново падна, този път напред. Вдигна се гъст прах, който я задуши. В дясната й ръка попадна нещо, което й приличаше на парче дърво. Силно го стисна.

Най-после успя да се изправи. Опипа парчето дърво и осъзна, че държи мумифицирана предмишница — отвратена я захвърли.

Разтреперана, извади от джоба си кибрита и запали една клечка. Когато светлината се пребори с праха, Ерика видя, че се намира в катакомби с голи, неукрасени стени, пълни с полуувити мумии. Телата бяха изпочупени, скъпоценностите, които са ги красили, отдавна бяха откраднати, а жалките останки — захвърлени.

Тя бавно се обърна и видя в ъгъла нисък, тъмен проход. Нарами сака и си запроправя път през купчините тленни останки, които достигаха до коленете й. Клечката запари на пръстите й и тя я угаси, протегна ръце към стената и така намери прохода. Мина в следващото помещение. Запали нова клечка — беше се озовала в стая, абсолютно идентична с предходната. На стената имаше ниша, в която бяха подредени отрязани и мумифицирани глави. Личаха още няколко пропадания.

На отсрещната стена имаше два отделни широки прохода. Тя пристъпи в центъра на стаята и като поднесе последователно запалената клечка пред двата, реши, че полъхът идва от по-малкия. Клечката угасна и тя продължи с протегнати напред ръце.

Изведнъж настъпи ужасна суматоха. Срутване! Ерика, обзета от паника, се долепи към стената, парченца мазилка се ръсеха по главата и раменете й.

Но не последва срутване. Вместо това суматохата продължи и внезапно въздухът се насити със задушлив прах и високи, пронизителни писъци. После нещо кацна на рамото й. Беше живо и заби ноктите си в кожата й. Тя помете животното с опакото на дланта си и усети, че то има крила. Не беше срутване! Това бяха един милион сърдити прилепа. Тя прикри глава с ръцете си и се сви в ъгъла до стената, като едва си поемаше дъх. Постепенно прилепите се поуспокоиха и тя успя да се добере до следващото помещение.