Робин Кук - Сфинкс

Върна се в подножието на стълбите и започна да изследва гробницата. Двата изхода от преддверието водеха до погребалната камера отляво и до складово помещение отдясно. Влезе първо в погребалната камера. В нея имаше само един грубо издялан саркофаг. Таванът бе боядисан в тъмносиньо, със стотици златни петолъчни звезди, а стените бяха украсени със сцени от Книгата на мъртвите. На задната стена тя прочете в чия гробница се намира: Ахмоз, писар и везир на фараон Аменхотеп III.

Освети саркофага и на пода, сред купчина парцали, видя един череп. Нерешително се приближи. Всички зъби си бяха по местата. Не беше много стар.

Тя се надвеси над него и едва сега осъзна, че на пода лежат останките от цял труп. Тялото беше сгушено до саркофага, в позата на спящ човек. През полуизгнилите дрехи се виждаха ребра и прешлени. Точно под черепа видя как нещо проблесна. Колебливо се наведе и го взе. Беше йейлски пръстен от випуск 1975. Внимателно го остави и се изправи.

После влезе в следващата стая, която беше и последна. На размери беше същата като погребалната камера и напълно празна, с изключение на няколко камъка и малко пясък. Украсата, също както в преддверието, отразяваше битови сцени, но бе незавършена. Дясната стена е била подготвена за голяма жътварска сцена и силуетите бяха очертани с червеникава охра. Успоредно на пода бе измазана широка лента, приготвена за йероглифи. Ерика завъртя прожектора из склада и се върна в преддверието. Заниманията й се изчерпваха и тя усещаше как към нея се протяга ледената ръка на страха. Събра останалите предмети от пода и ги прибра в сака си. Реши, че може да е пропуснала нещо и се изкачи по стълбите до гранитния блок, за да провери. Изведнъж я обзе пристъп на клаустрофобия и тя натисна гранита с длани.

— Помощ! — изкрещя тя колкото й глас държи.

Гласът й отекна в глъбините на гробницата. После отново се спусна тишина и сякаш я задуши с пълната си неподвижност. Не й достигаше въздух. Заблъска гранитния блок с отворена длан, все по-силно и по-силно, докато най-накрая усети болка. Сълзи изпълниха очите й, тя продължаваше да блъска скалата, а тялото й се разтърсваше от спазматични хлипания.

Бавно се свлече на колене, без повече да сдържа плача си. От дълбините на съзнанието й изплуваха всичките й страхове от самотата и смъртта и я хвърлиха в още по-отчаяна истерия. Бяха я погребали жива.

Тя изключи прожектора и затършува из сака си. Намери три кибрита. Едва ли щяха да й свършат някаква работа, но докато ги търсеше, намери и един флумастер. В момента, в който го напипа, й хрумна, че можеше да остави съобщение на стената на недовършената стая и да обясни какво й се е случило. Би могла да го напише с йероглифи, така че враговете й да не го разберат. Тя дори и не се опита да си втълпява, че всичко това е абсолютно безсмислено, но поне ще я заангажира за известно време. Страхът бе отстъпил пред отчаянието.

Подпря прожектора на камъните и започна да разчертава мястото за надписа. Колкото по-просто, толкова по-добре, помисли си тя. Когато привърши, се зае да очертава отделните фигури. Почти беше стигнала средата, когато прожекторът притъмня. Отново просветна, но за кратко, после угасна.

Ерика отново отказа да обмисли безнадеждното си положение. Палеше клечки и продължаваше писмото си. Беше се свила отдясно, в основата на стената, и изписваше текста на колонки от пода към началото на незавършената жетварска сцена. Призна пред себе си, че сама си е виновна и отново се разтърси от ридания. Всички я бяха предупреждавали да не се замесва, а тя не послуша никого. Беше се оказала глупачка.

Остана й само един кибрит и не искаше да мисли още колко време… приблизително докога ще й стигне въздухът. Наведе се към пода, за да нарисува една птица. Преди да успее да я очертае, клечката изгасна. Бе изгоряла прекалено бързо и Ерика изруга в тъмнината. Запали още една, но когато се наведе, и тя изгасна. Запали трета и много бавно приближи мястото, където работеше. Клечката гореше спокойно, после изведнъж трепна, сякаш отнякъде повя вятър. Ерика облиза пръст и усети как от една малка пукнатина в мазилката близо до пода се процежда струйка въздух.

Прожекторът още мъждукаше и тя го използва като ориентир, за да вземе един от камъните, на които беше подпрян. Беше парче гранит, вероятно част от капака на саркофага. Отнесе го до течението и запали още една клечка.

С лявата ръка задържа мъждукащата светлинка, а с дясната стисна камъка и удари цепнатината. Нищо. Продължи да удря с всички сили, докато най-накрая клечката угасна.