Робин Кук - Сфинкс

— Изумителна е — искрено каза тя. — Колко искате за нея?

— Имаме още — каза Мохамед. — Почакайте да видите и другите, и тогава ще направите избора си.

Ерика се обърна и го погледна с намерението да му каже, че се интересува именно от тази. Но не можа дори да отвори уста. Отново бе парализирана от страх. Мохамед бе свалил качулката си и сега се виждаха златните коронки на зъбите му. Той беше един от убийците на Абдул Хамди!

— В другата стая имаме прекрасна колекция от статуи — продължи Мохамед. — Моля. — Той леко се поклони и посочи тесния коридор.

Студена пот я обля. Решетката на входа на гробницата бе заключена. Трябваше да печели време. Тя се обърна и тръгна към изхода, не искаше да навлиза по-навътре, но Мохамед се изправи пред нея.

— Моля — каза той и леко я побутна.

Тръгнаха по наклонения коридор, сенките им диво танцуваха по стените. Отпред Ерика видя ниша, която обхващаше и двете стени на прохода. От пода към тавана се извисяваше солидна колона. Ерика влезе и си даде сметка, че колоната подпира огромен каменен запечатващ блок.

След нея коридорът свършваше с изсечени в скалата стълби, които стръмно се спускаха в тъмнината.

— Още колко? — попита тя. Гласът й бе по-писклив от обикновено.

— Още малко.

Лампата беше зад нея и сянката, която хвърляше собственото й тяло, не й позволяваше да вижда напред. Тя опипа пода с крак. В същия миг политна напред и успя само да простре ръце към гладките стени на стълбището. Ритникът беше толкова силен, че краката й се отлепиха от земята и тя започна да пада. Строполи се по задник, но стълбите бяха толкова стръмни, че продължи да се пързаля надолу в абсолютната тъмнина, без да може да спре.

Мохамед бързо остави петролната лампа на пода и измъкна от нишата каменен чук. С няколко прецизни удара той отмести опорната колона и освободи закрепения отгоре й блок. Сякаш в забавен кадър четиридесет и пет тонният гранитен блок се спусна по къс жлеб и после с оглушителен трясък се сгромоляса на мястото си и запечата древната гробница.

— Никаква американка не е слизала в Наг Хамади — каза Раул. — И във влака не е имало никой, който дори и малко да се приближава до описанието на Ерика. Май са ни изиграли.

Ивон седеше и разтриваше слепоочията си с пръсти.

— Нима съм прокълнат успехът да ми се изплъзва винаги, когато го приближа? — Той се обърна към Калифа. — И какво научи всемогъщият Калифа?

— В антиквариата „Курио“ нямаше никой. Другите магазини още бяха отворени и препълнени с туристи. Явно са затворили веднага след като Ерика си е тръгнала оттам. Името на собственика е Лахиб Зайед, но никой не знаеше накъде е заминал, въпреки че бях доста настоятелен. — Калифа се усмихна.

— Искам магазинът „Курио“ и „Уинтър Палас“ да са под постоянно наблюдение. Ако ще и цяла нощ да стоите будни.

Когато остана сам, Ивон излезе на балкона. Нощта беше тиха и мека. Звуците на пианото от ресторанта достигаха до него през палмовата горичка. Той нервно закрачи по малката тераса.

Ерика седеше в края на стълбите. Ръцете й бяха ожулени, но иначе й нямаше нищо. По-голямата част от съдържанието на сака се беше разпиляло. Опита се да се огледа в непроницаемата тъмнина, но не можа да различи дори ръката си. Слепешката бръкна в сака за прожектора. Нямаше го.

Изправи се на колене и опипа каменния под. Намери фотоапарата, който сякаш беше здрав, после и пътеводителя, но нямаше и следа от прожектора. Ръката й се удари в стената и тя потрепери от страх. Всичките й страхове от змии, скорпиони и паяци населиха тъмнината около нея. Споменът за кобрата в Абидос я ужасяваше. Лазешком стигна до ъгъла и оттам се добра до стълбището, където намери цигарите си. Кибритът бе пъхнат под целофана.

Запали една клечка и протегна ръка напред. Беше се озовала в една стая с размери около десет на десет фута, от която се излизаше в две други помещения, като стълбището оставаше зад гърба й. По стените бяха изобразени битови сцени от древния Египет. Намираше се в една от гробниците на благородниците.

В момента, в който клечката я опари, тя видя прожектора до отсрещната стена. Запали още една клечка, отиде до него и го взе. Стъклото бе счупено, но лампата си беше на мястото. Ерика натисна копчето и тя светна.

Без да си дава време за размисли относно последните събития, тя се изкачи по стълбите и плъзна лъча по ръбовете на запечатващия блок. Гранитният куб прилепваше в улея с невероятна прецизност. Тя го натисна. Беше студен и непоклатим като самата планина.