Робин Кук - Сфинкс

— Много ви благодаря. — Беше трогната от загрижеността му.

Лахиб проследи с поглед Ерика, която се спусна по „Шари ел Мунтаза“ към хотел „Уинтър Палас“. Тя се обърна и той й махна с ръка. После бързо затвори вратата на магазина и я залости с дебела греда. Скри най-ценните си антики в един тайник на пода, заключи задната врата и се запъти към гарата. Сигурен беше, че ще успее да хване влака за Асуан в седем часа.

Ерика крачеше покрай брега и се чувстваше значително по-добре, отколкото преди да посети антиквариата „Курио“. Очакванията й, че нещата ще се развият като в средновековна пиеса, не се оправдаха. Лахиб Зайед се държеше свободно, дружелюбно и грижовно. Единственото й разочарование бе, че няма да може да види статуята до вечерта. Погледна небето и се опита да прецени колко време й остава до залез. Имаше не по-малко от час, предостатъчен, за да се върне в хотела и да се преоблече, преди да се отправи към Курна.

Тя приближи величествения храм на Луксор и изведнъж се спря. Беше забравила, че я следят. Това със сигурност щеше да провали целия план. Тя се обърна и бързо огледа улицата. Беше пълно с хора, но никъде не забеляза мъж с орлов нос и тъмен костюм. Отново погледна часовника си. Трябваше със сигурност да разбере дали я следят. Обърна се към храма, бързо си купи билет и се шмугна във входа между колоните. Влезе в двора на Рамзес II, заобиколен от двойна редица величествени колони и се скри в един малък параклис. Реши да изчака петнадесет минути. Ако дотогава никой не се появеше, щеше да бъде спокойна, че вече не я следят.

Тя вдигна поглед и разгледа барелефите в параклиса. Бяха гравирани по времето на Рамзес II и далеч отстъпваха по качество на образците в Абидос. Разпозна изображенията на Амон, Мут и Консу. Когато отново погледна към двора, тя се стресна. Калифа бе застанал от вътрешната страна на колонадата, на четири-пет фута от нея. Той също бе не по-малко изненадан. Ръката му се стрелна към джоба на сакото, но бързо се усети и лицето му се изкриви в полуусмивка. После изчезна.

Когато се посъвзе от изненадата, тя тичешком прекоси параклиса и погледна в коридора зад двойната редица колони. Калифа просто се беше изпарил.

Намести презрамката на сака си и тръгна към изхода на храма. Прекрасно разбираше, че преследвачът й може да осуети целия й план. Стигна до булеварда край Нил и погледна в двете посоки. Трябваше да се отърве от него, а и времето напредваше.

Единственият случай, когато Калифа не беше я следил, бе, когато посети Курна и после прехвърли билото, за да се върне в Долината на царете. Сега можеше да използва същия маршрут, но в обратната посока. Да отиде в Долината на царете, оттам да се спусне по пътеката до Курна и да каже на таксито да я чака под селото. Но веднага осъзна, че този план е абсурден. Вероятно единствената причина, поради която Калифа не беше я проследил, беше, че прекрасно е знаел къде отива и не е желаел да се скита след нея в ужасната горещина. Твърде малко вероятно бе да се е излъгал в намеренията й. Ако искаше наистина да се отърве от Калифа, трябваше да се опита да стори това в тълпата.

Отново погледна часовника си. Наближаваше седем. В седем и половина имаше експрес за Кайро, същият, с който бе пътувала предния ден. На гарата и на самия перон винаги беше многолюдно. Не можа да измисли нищо по-добро. Единственият проблем беше, че нямаше да й остане време за Ивон. Може би щеше да успее да му се обади от гарата. Ерика спря един файтон.

Както и очакваше, гарата бе задръстена от пътници и тя с труд си проправи път към билетните гишета. Мина край огромна камара тръстикови кафези, пълни с кудкудякащи кокошки. Малко стадо овце и кози се промъкваше през тълпата. Купи си билет за Наг Хамади. Часът беше седем и седемнадесет.

Да се добере до перона й беше трудно, но тя не се обръщаше, блъскаше се и се промъкваше между колоритни и шумни групички, докато най-после стигна до относително по-тихата част на перона, където бяха първокласните вагони. Качи се във втория вагон, като размаха билета си под носа на кондуктора. Беше седем и двадесет и три.

И отиде направо в тоалетната. Беше заключена. Съседната също. Без да се бави, влезе в третия вагон и забърза по коридора. Намери свободна тоалетна и влезе. Заключи вратата и се опита да не обръща внимание на ужасната воня. Разкопча памучните си панталони и ги събу. После обу дънките и докато ги закопчаваше, си удари лакътя в мивката. Беше седем и двадесет и девет. Чу се локомотивна свирка.