Робин Кук - Сфинкс

— Отседнала ли е тук някоя си Ерика Барън? — попита Стефанос.

Служителят отвори книгата, прокара пръст по колоната с имена и каза:

— Да, сър.

— Добре. Искам да й оставя едно съобщение. Да имате лист и химикал?

— Разбира се, сър. — Служителят услужливо подаде на Стефанос лист за писма, плик и химикалка.

Стефанос се наведе и се престори, че пише. Подраска по хартията, после сгъна листа, постави го в плика и го подаде на служителя, той от своя страна го постави в кутийката с номер 218. Стефанос му благодари и излезе, за да вземе Евангелос. Двамата се качиха по стълбите.

Почукаха на вратата на стая номер 218 и след като не получиха отговор, Евангелос се зае с бравата. Викторианската ключалка лесно се поддаде и те влязоха толкова бързо, сякаш имаха ключ. Стефанос затвори вратата зад себе си и каза:

— Хайде да я претърсим. После ще чакаме тук, докато се върне.

— Веднага ли да я убия? — попита Евангелос.

Стефанос се усмихна.

— Не, първо ще си поприказваме. Само че аз ще бъда първи.

Евангелос се разсмя и отвори най-горното чекмедже на бюрото. Там, спретнато подредени, бяха найлоновите бикини на Ерика.

Кайро, 14:30

— Сигурна ли си? — невярващо попита Ивон.

Раул вдигна поглед от списанието.

— Почти — каза Ерика, доволна, че е успяла да изненада Ивон. След като получи съобщението във Великата пирамида, Ерика реши да се срещне с него. Знаеше, че ще се зарадва за статуята и ще се съгласи да я откара до Луксор.

— Направо не е за вярване — бавно изрече Ивон, а сините му очи блестяха. — И откъде знаеш, че смятат да ти покажат точно статуята на Сети?

— Защото точно за нея ги попитах.

— Ти си невероятна. Аз правя всичко, което е по силите ми, за да открия тази статуя, а ти я откриваш ей тъй, като на шега — и той небрежно махна с ръка, за да подчертае думите си.

— Е, още не съм я видяла с очите си. Трябва да бъда в магазина „Курио“ днес следобед. И то сама.

— Можем да тръгнем незабавно — каза Ивон и посегна към телефона. Беше изненадан, че статуята е върната в Луксор. Това му се стори дори подозрително.

Ерика стана и се протегна.

— Спах във влака и се чувствам отпаднала. Нали нямаш нищо против да взема един душ?

Ивон махна към банята и продължи да разговаря с пилота си. След като уговори отпътуването и се увери, че душът е пуснат, той се обърна към Раул:

— Възможно е това да е изгодният случай, който очакваме от толкова време. Но трябва да бъдем изключително внимателни. Сега повече от всеки друг път трябва да разчитаме на Калифа. Свържи се с него и му кажи, че пристигаме около шест и тридесет, че довечера Ерика ще се срещне с хората, които ни трябват. Кажи му, че със сигурност ни очакват неприятности, така че да се приготви. Кажи му, че ако убият момичето, с него е свършено.

Малкият самолет леко се наклони надясно, описа елегантна дъга и прелетя над Нилската долина на около пет километра северно от Луксор. Слезе под хиляда фута и се насочи към пистата от северна посока. Точно в необходимия момент Ивон намали скоростта, вдигна носа и гладко се приземи върху въздушната възглавница. Обратната тяга на двигателите разтърси самолета и за много кратко разстояние скоростта се снижи. Ивон стана и отиде при Ерика, а пилотът насочи самолета към терминала.

— Хайде да повторим всичко още веднъж — каза той и обърна едно от креслата обратно, за да е с лице към нея.

Гласът му беше сериозен и от това тя се почувства още по-напрегната. В Кайро възможността да види статуята на Сети й се стори вълнуваща, но тук, в Луксор, тя усети първите пристъпи на страха.

— Веднага след като пристигнем — продължи Ивон, — ти ще вземеш такси и ще отидеш сама направо в антиквариата „Курио“. Раул и аз ще те чакаме в хотел „Ню Уинтър Палас“, апартамент 200. Все пак аз съм сигурен, че статуята няма да е в магазина.

Ерика рязко повдигна глава.

— Какво искаш да кажеш с това „няма да е в магазина“?

— Искам да кажа, че би било прекалено опасно. Статуята ще бъде на друго място. Те ще те заведат при нея. Обикновено така се прави. Няма страшно, това е нормална практика.

— Но статуята беше в „Антика Абдул“! — запротестира Ерика.

— Това е било изключение. Статуята е била предназначена за другаде и временно е престояла там. Този път съм сигурен, че ще те отведат на някое друго място, където ще ти я покажат. Опитай се да запомниш точно къде, така че да можеш да се върнеш. После, когато видиш статуята, започни да се пазариш. Ако не го направиш, ще се усъмнят. Но запомни, готов съм да платя каквато и да е цена, стига да ми гарантират доставка извън Египет.